Хлородемонът ме повдигна и ме разтърси като чифт маракаси. Съсредоточих се върху защитната ми гривна, потиснах страха си и напрегнах волята си. Усетих пощипване по кожата, когато щитът ме обгърна, и побързах да го оформя в сфера. Едва успях да свърша навреме. Хлородемонът ме запрати към един от стълбовете на оградата. Без щита гърбът ми сигурно щеше да замине. Ударих се в стълба и почувствах как щитът се стегна около мен, разнасяйки силата на удара по цялото ми тяло, вместо само на мястото на сблъсъка. Щитът преобразува част от кинетичната енергия на удара в светлина и топлина, докато останалата част се усети като рязък натиск. Общо взето, се почувствах така, сякаш ми бяха облекли костюм от някаква гореща еластична тъкан, който ми беше с три номера по-малък. Изкара ми въздуха от дробовете. По повърхността на ограждащата ме сфера проблеснаха сини и оранжеви светлини.
Сблъсъкът не ме отхвърли много назад, просто паднах на бетона. Щитът реагира и на този удар, но с по-слабички проблясвания. Изправих се и отскочих встрани от хлородемона, но той ме последва, отблъсквайки настрани стойката с колове за домати. Доближи ме с проблясващи зелени очи. Аз хукнах към оградата в дъното на парцела, хлородемонът отново замахна към мен с огромния си юмрук.
Вдигнах срещу него гривната щит, но ударът ме отхвърли на десетина фута назад и аз се стоварих върху огромните метални стелажи, върху които бяха подредени стотици петдесетфунтови торби с естествени и изкуствени торове и разсадна пръст. Останах да лежа замаян известно време, загледан в табелата, на която с големи червени букви беше написано: ПРЕПАРАТИ ПРОТИВ ПЛЕВЕЛИ САМО ЗА 2,99!!! Хванах се за нея и се изправих на крака тъкмо навреме, за да избегна поредния нацелен в главата ми юмрук.
Вместо мен той улучи металните стелажи; разнесе се скърцане на огъващ се метал, хлородемонът зави от болка, погледна димящия си юмрук и отново изпищя; очите му заблестяха още по-ярко, още по-гневно.
– Стомана – промърморих аз. – Значи, и ти си някакво фейско нещо.
Погледнах към грамадните стелажи, покрай които тичах. Секунда по-късно чух зад гърба си стъпките на хлородемона. Започнах да събирам волята си и дори свалих физическия щит, като оставих единствено едно малко защитно поле, което да не допуска мъглата до главата ми. За внезапния ми отчаян план се нуждаех от цялата сила, която успеех да събера – а ако не се получеше, щитът ми, така или иначе, нямаше да може да ме предпазва още дълго време. Рано или късно, хлородемонът щеше да разбие защитите ми и да ме разплеска на тор.
Дръпнах напред, но той отново набра инерция и започна да ме настига. Когато стигнах до края на стелажите, се обърнах с лице към него.
Гръм и мълния, това нещо беше голямо. По-високо от Грум. Можех да виждам през него на местата, където клоните и листата не бяха добре смесени с пръст, но това не го правеше по-малко масивно или опасно.
Ако планът ми се провалеше, нямаше да живея достатъчно дълго, за да имам време да съжалявам за това.
В голямата си част магията има нужда от време – да се нарисуват кръговете, да се събере енергия, да се привлекат сили. Бързата мръсна магия, призоваването, се нуждае единствено от усилие на волята и се освобождава почти неконтролируемо. Трудна е и много опасна. Хич ме няма в призоваването. Знам само две заклинания, които мога да направя както трябва, и дори те изискват точка на фокусиране, като гривната ми или стрелящата пръчка, за да мога да ги контролирам.
Но с разни прости нещица, за които трябват много енергия и не чак такъв финес, обикновено се справям добре.
Вдигнах ръце и мъглата се раздвижи от внезапния въздушен поток. Когато хлородемонът се приближи, затворих очи, изливайки още енергия, и улових вятъра.
– Vento – промърморих аз, усещайки вихрите от сила. Хлородемонът изрева така, че косъмчетата ми настръхнаха от страх, а вятърът стана още по-силен: – Vento! Vento, ventas servitas!
Магическата енергия потече по протегнатите ми ръце и се изстреля в нощта. Вятърът нададе силен вой, изви се в свистящ циклон и се устреми към тежките метални стелажи.
Хлородемонът отново изпищя и се спря на няколко ярда от мен, зашеметен от призованата от мен буря.
Огромните тежки стелажи, отрупани с тонове материали, изстенаха възмутено и се събориха върху хлородемона с гръмотевично дрънчене, което едва не ме оглуши, и разтърсиха здраво пода.
Хлородемонът беше силен, но не чак толкова. Той беше размазан като храстче под булдозер и не спря да пищи, докато рафтовете го разкъсваха и прогаряха тялото му. Над него се издигна смрадлив сивкав пушек и хлородемонът продължи с писъци да се гърчи под стоманените стелажи.