Като далечно ехо дочух, че резачката забръмчава отново и Мърфи нададе предизвикателен крясък. Заклинанието, което я пазеше, не зависеше от моята концентрация. Нямаше да трае дълго, но поне още няколко минути щеше да държи мъглата далеч от мислите й. Хлородемонът изпищя и аз чух как резачката задира в дърво, а по лицето ми се посипаха дървени трески.
Успях да се освободя от клонките, които бяха обвили главата и раменете ми; листа и пръст дращеха лицето ми. Кракът ми все още беше заклещен в хватката на хлородемона, но поне можех да дишам свободно.
Мъглата ме притисна още повече и всичко започна да ми изглежда далечно и безинтересно. Трудно осъзнавах какво се случва. Мърфи скочи до мен, прехвърляйки тежестта на тялото си върху здравия крак, и преряза другата ръка на хлородемона. Паднах на земята, последван от три неподвижни парчета дърво.
Хлородемонът размаха ръце към Мърфи, но те далеч не притежаваха онази разрушителна сила, на която бях станал свидетел преди. Просто я бутнаха и я събориха на земята. Мърфи изръмжа и запълзя на четири крака, влачейки резачката след себе си. Повдигна я отново – двигателят ръмжеше, а острието й запя във въздуха – и замахна към главата на съществото. Хлородемонът изкрещя възмутено и раздразнено и повдигна пънчетата си (ха-ха, така ти се пада, гадино!), опитвайки се безуспешно да се защити. Мърфи ги преряза с няколко замаха и заби острието право между сияещите очи на хлородемона.
Чудовището отново изпищя и размаха крайниците си, но единственото, което успя да направи, бе да избута Мърфи настрани. После изпъшка за последен път и очите му угаснаха. Мърфи внезапно се оказа седнала върху купчина от пръст, листа и възлести клони.
Аз просто си лежах там и я гледах тъпо; после чух пистолетен изстрел и рязката, отекваща стрелба от пушка. Мърфи се хвърли на земята и се претърколи към мен. Прогърмя втори изстрел и куршумът вдигна облак от листа до крака на Мърфи.
Друг звук проряза тъмнината – вой на полицейски сирени, които се приближаваха. Мърфи повлече себе си и мен към колата. Чух грубо изругаване някъде от мъглата, последвано от отдалечаващи се стъпки. Миг по-късно ми се стори, че мъглата започна да изтънява.
– Хари – каза Мърфи и ме разтърси. Погледнах я и примигнах, а на лицето й се изписа облекчение. – Хари, чуваш ли ме?
Кимнах. Устата ми беше пресъхнала и тялото ме болеше. Опитах се да прочистя гърлото си.
– Вкарай ни в колата – каза тя, произнасяйки отчетливо думите. – Вкарай ни в колата и да се махаме от тук.
Колата. Вярно. Издърпах Мърфи в костенурката, качих се и аз и погледнах замръзналото стъкло. Топлината на лятната нощ вече беше започнала да топи скрежа и аз можех да виждам през някои разчистени петна.
– Хари – каза задъхано Мърфи със слаб и треперещ глас, – карай!
А, да. Карай. Махай се от тук. Превключих на скорост, горе-долу и колата се отдалечи от паркинга и от мъглата.
Глава 22
– Сигурно се шегуваш – недоверчиво изрече Били. – Моторна резачка? Откъде намерихте бензин?
Мърфи вдигна поглед от ранения си крак и грациозната Джорджия, която беше разрязала дънките й и почистваше дългия разрез от глезена до средата на прасеца й.
– Имаха газов генератор, за да не се размразяват хладилниците при авария. До него стоеше десетгалонова туба.
Апартаментът на Били не беше от големите и при натъпканите вътре десетина души дори работещият с пълна мощност климатик не можеше да се справи с горещината. Алфите, приятелчетата върколаци на Били, се бяха съб-рали в пълен състав. Още на паркинга бяхме посрещнати от висок и слаб младеж, а до вратата ни съпровождаха два вълка, които се държаха на достатъчно голямо разстояние от нас и едва се виждаха в сенките.
Когато се срещнахме за пръв път, алфите представляваха група неудачници с кофти прически, акне и кожени облекла на мераклии бабаити. Оттогава беше минала година и половина и те се бяха променили много. Бяха изчезнали бледите лица, от астматичния им вид нямаше и следа и също като при Били детските сланинки бяха заменени от здрави мускули. Не се бяха превърнали в бандити от някоя холивудска сапунка, но изглеждаха по-спокойни, по-уверени и по-доволни – а по голите им крайници забелязах няколко белега, някои доста грозни. Повечето от младежите носеха пуловери или онези плетени рокли, каквито обикновено се навличат в бързината.