Отделянето на българите християни във Варна от фенерската цариградска патриаршия допринесло твърде много за повишаване на самочувствието им и способствало за подемането с по-голяма сила борбата за национална политическа свобода от османско иго. Изобщо важна предпоставка за повдигане революционния дух и вдъхване вяра за победа в борбата срещу политическия гнет на османците е изиграла извоюваната църковна независимост.
Раждане на Петър — син на свещеник Константин Дъновски
На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство.
Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.63 Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.
Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква „Св. Димитрий Солунски“. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис I като официална религия в България.
Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.
В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник. С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
Кончината на Атанас Георгиев-Чорбаджи в Цариград
Същата година българите във Варна и Варненско трябва да преживеят една голяма загуба. След тежък и всеотдаен труд за българската църковна независимост дядо Атанас Чорбаджи оставя своите кости в Цариград. Като верен войник на своя пост той не напуска Цариград по време на чумната епидемия през 1865 г., на която става жертва. Погребан е в цариградските гробища в местността Егри Капу на 20 юли 1865 г.
За да характеризираме дейността на Атанас Чорбаджи и общественото мнение за него, ще приведем писаното през 1895 г. в списание „Памятник“, където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши по-главни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Чорбаджи от с. Хадърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на пет години да представлява българите от Варненско, без да бъде честит да дочака разрешението на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име…“
В книжка VI от 1895 г. на същото списание Илия Р. Блъсков, като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи, пише: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас Георгиев Чорбаджи и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите…“
Професор д-р Петър Ников в спомените си за Атанас Чорбаджи предава мнението на варненско-преславския митрополит Симеон, като пише: „Атанас Чорбаджи беше буден и пъргав човек, облечен във френски дрехи и с турски чизми до под коленете. Обстоятелството, че той остава да действа в Цариград в помощ на Българската патриаршия и не я напуска дори и по време на чумата, както това сториха другите представители на българските епархии, показва, че той е човек, въодушевен от месианското дело, на което посвещава живота си.“
Константин Дъновски — първи български свещеник във Варна
В самото начало на 1865 г. по инициатива на отец Константин варненските българи свикват събрание в търговската кантора на Сава Георгиевич, където обсъждат начина, по който да проведат цялостното разрешаване на църковния въпрос във Варна. След задълбочено обмисляне те решават да отправят аргументирана молба пред турското правителство, а след това и пред гръцката цариградска патриаршия за откриването на собствена църква, в която богослужението да се води на старобългарски език. Тази им молба завършвала с предупреждението, че ако не бъде уважено искането им, те са готови да осуетят посрещането на новия варненски владика и да обсебят за свои нужди някоя от гръцките църкви във Варна. Така съответната ултимативна молба, подписана от първенците на петдесет-шестдесет села от Варненския санджак (област), бива изпратена в Цариград.
63
IX. Това е третото дете на свещ. Константин Дъновски. Преди него той има дъщеря Мария, а първородният му син се казва Атанас.