На 10 февруари 1865 г. група ентусиазирани варненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква „Св. Георги“ и търсят неговото одобрение и сътрудничество64. По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир „Св. Наум“, на когото разказал какво възнамеряват да направят варненските българи. Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски. Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване. Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани. Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие.
На 13 февруари 1865 г. отец Константин отива в с. Хадърджа, за да вземе от тамошната църква най-необходимите черковни принадлежности — икони, свещници и пр., които същия ден по мръкнало били донесени във Варна. Същата нощ бил приспособен за църква долният етаж на българското училище.
Откриването на новата българска църква се проектирало да стане на 14 февруари 1865 г. от отец Константин. Всичко било готово за изнасяне на неделната празнична литургия на старобългарски език. Поради възникнали опасения у някои български първенци този тържествен акт бил отложен. Въпреки това на неделната литургия на 14 февруари 1865 г. в същото помещение отец Константин извършил водосвет в присъствието на много българи и прочел на старобългарски език „Часовете“. На вечерната служба пред много народ същият свещеник изнесъл изцяло църковната служба на старобългарски.
Пробивът бил направен. Гърците и гагаузите-гъркомани незабавно започнали да негодуват срещу дръзката постъпка на отца Константина. Гърците направили интриги пред турските власти във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква „Св. Арахангел Михаил“. Оплакванията им обаче не дали никакъв резултат, тъй като отец Константин бил уредил предварително въпроса с Ибиш Ефенди. Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх.
Държанието на турските управници във Варна окуражило българите и на 17 февруари 1865 г. в новата църква „Св. Арахангел Михаил“ била отслужена редовна тържествена литургия пак от отец Константин, съвместно с още двама други български свещеници.65 Литургията била проведена изцяло на старобългарски, като в нея вместо името на гръцкия патриарх се споменавало името на Иларион Макариополски. По този начин отец Константин, който бил първият учител във Варненско, станал и първи български свещеник във Варна.
По-подробно перипетиите по откриването на първата българска църква във Варна са разказани от самия свещеник Константин Дъновски в неговите „Спомени“. Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П. Маврудиев, адресирано до Петко Р. Славейков, писано два-три дни след тези събития.
С факта на официалното откриване на църквата „Св. Арахангел Михаил“ се скъсва с гръцката духовна опека на цариградската фенерска патриаршия над българското население във Варна. Този революционен акт на варненци, разбира се, не е могъл да бъде отминат безнаказано от гръцка страна. В това отношение отец Константин, който вече бил напуснал окончателно варненската гръцка митрополия, поел върху себе си цялата отговорност. Излагайки се на редица опасности, които той посрещал с твърдост и такт, успял да обезпечи на варненските българи църковна независимост. С това отец Константин фактически започва да изпълнява функциите на областен духовен глава и застава начело на всички църковни и битови дела, свързани с българите и българщината във Варна и Варненско. Тази дейност на отец Константин съвпада с идването във Варна на новия гръцки митрополит Йоаким.
64
Петдесетгодишнина на първата българска църква „Свети Арахангел Михаил“ във Варна, 1915 г.
65
X. В „Петдесетгодишнина на Първата българска църква «Св. Арахангел Михаил» във Варна“, с. 26, се твърди неправилно, че официалното откриване на църквата е станало на 14.II.1865 г.