Посланието гласеше: добре дошъл отново във висшата лига.
Завъртане, завиване, накланяне, пилотиране.
Шестнадесет състезатели, но само дванадесет можеха да продължат в Състезание 2.
Фабиан се стрелна и пое водачеството…
Следван отблизо от Ла Бомба Ромба…
Джейсън се вмъкна на четиринадесето място, състезаваше се здраво, но въпреки това си оставаше в обсега на елиминациите.
На него обаче трасето му харесваше. То подхождаше на лекия и пъргав „Аргонавт“. Никога несвършващата поредица от къси прави отсечки и 90-градусови завои подхождаше на по-малките коли — в града нямаше нито една улична отсечка за по-тежките и с по-големи двигатели болиди, на която да успеят да наберат висока скорост по правата.
Единственото място, където успяваха да извлекат малко предимство, беше по късата права, водеща право към Лакътя на статуята.
Това беше мястото, където нещата ставаха плашещи.
Обиколка: 17 от 40
В Обиколка 17 Лакътя на статуята взе първата си жертва.
Камико Идеки, който караше с изтощени магнити в края на колоната, като се надяваше да успее да влезе в бокса в края на обиколката, изгуби контрол, докато се опитваше да вземе прословутия ляв обратен завой.
Изгуби го напълно, поднесе, опита се да изправи болида, но изтощи магнитите и се плъзна…
Преобърна се…
И с въртене излетя от завоя и продължи с феноменална скорост към една от огромните летящи трибуни с форма на подкова, преди да бъде уловен, рязко и изцяло, като муха в паяжина, от защитната мъртва зона пред Лакътя.
Камико беше автоматично елиминиран.
Обиколка: 32 от 40
Навсякъде в боксовете кипеше трескава дейност.
Сали се справи добре, дори много добре, и Джейсън потегли пред двама други състезатели, влезли в боксовете преди него: Раул Хаса, втори пилот за отбора на „Локхийд-Мартин“, и колегата на Джейсън от отбора „Ломбарди“ — Пабло Ривиера. Изпреварването в боксовете изкачи Джейсън до 12-тото място.
Почувства известно облекчение — след като Идеки вече беше елиминиран, ако не завършеше 13-ти, 14-ти или 15-ти, щеше да участва в Състезание 2.
Обаче докато състезанието навлизаше в последната си част, нещата почнаха да се влошават.
Обиколка: 35 от 40
Раул Хасан в своя „Локхийд“ се опита да надмине Джейсън при Лакътя. След като Джейсън го беше изпреварил в бокса през 32 обиколка, през следващите три Хасан го преследва, настъпвайки го по петите, така че в 35-а обиколка, когато стигнаха Лакътя, предниците им бяха почти изравнени.
Двете коли се наклониха рязко, завиха едновременно страна до страна — Джейсън от вътрешната, Хасан от външната.
Джейсън почувства как огромните гравитационни сили от завоя се стоварват върху тялото му. Вкопчи се във волана, защото се бореше за живота си, сякаш той беше единственото нещо, което го задържаше вътре в „Аргонавт“.
G-метърът на арматурното табло започна да отмерва нарастването:
6,2…
7,1…
8,0…
В този момент, точно както го беше запланувал Хасан, то се случи. За милисекунда, когато колата му достигна 8 G, Джейсън изгуби съзнание.
Писъкът на Бъг го свести…
… и Джейсън намали и успя да овладее „Аргонавт“ малко преди да се плъзне върху мъртвата зона. Но не и преди Хасан, Ривиера и трети състезател, Карло Мартинес в „Боинг-Форд“ да се промъкнат покрай него.
Грешката му струва скъпо.
Изведнъж „Аргонавт“ се озова на 15-о място.
Внезапно Джейсън се оказа последен.
Обиколка: 36 от 40
Последните четири обиколки от състезанието минаха като в сън.
Джейсън пилотираше, сякаш животът му зависеше от това, със зигзаги се стрелкаше из тесните нюйоркски улици.
Обаче грешката в Лакътя вече му беше навредила — при всяка обиколка той взимаше завоя все по-внимателно… и постепенно изостана още повече от останалите.
Въпреки това продължи да гони, като се стараеше да не ги изпуска от поглед и да стои колкото може по-близо до групата.
Нещо можеше да се случи.
Можеше всичко да се случи.
Човек винаги има шанс.
Това беше „Принципът на Бредбъри“ на Хенри Чейсър, отпратка към австралийския кънкобегач на къси разстояния Стивън Бредбъри, който изостанал от водачите, но скоро те всички паднали, повалили се един друг в грандиозен сблъсък и то точно в последната обиколка.