Все още обаче оставаше проблемът с Фабиан.
Колкото и да се опитваше, Джейсън не можа да се отърве от опашката си.
Лукавото франсе не се отделяше от задния му спойлер и копираше блестящата стратегия на Бъг — без съмнение екипът му го беше информирал от бокса, че е печеливша.
Джейсън на няколко пъти се опита да се измъкне на французина в лабиринта от улички в Горен Уест Сайд, но безуспешно.
Точно когато часовникът на състезанието сочеше 15 минути до края, а Джейсън беше поел курс към Аркадата, Фабиан го освободи от тая грижа.
Или беше изгубил самообладание, или екипът му беше предал по радиото нов план — повечето наблюдатели сметнаха, че просто си е изпуснал нервите.
Каквато и да беше причината, Фабиан излезе от Ривърсайд Драйв, зави надясно и пое обратно към градския център, защото не беше готов да поеме риска да лети нагоре чак до Аркадата: затова предпочете да трупа точки от по-ниско оценени вратички и да се върне в рамките на 3 часа състезателно време.
„Аргонавт“ продължи на север, вече сам.
На север към Аркадата.
Джейсън стискаше здраво волана. Минутите отлитаха.
Точно два часа и петдесет минути след началото на състезанието „Аргонавт“ нахлу с рев в Аркадата, а тълпите започнаха радостно да правят мексиканска вълна, когато профучаваше покрай тях — и бип! — мина през вратичката под нея и получи 100 точки.
— Уха! — изкрещя Джейсън.
Бъг изпищя от радост.
— Браво на нас — каза Джейсън. — Е, време е да се връщаме.
Състезателно време: 2 ч. 52 мин.
Свръхпредпазливите състезатели вече пресичаха старт/финала — завършваха състезанието цели осем минути преди официалния му край, решени да запазят трудно спечелените си точки, за да избегнат наказанието за закъснение. Защото в състезанията с вратички човек никога не знаеше…
Според плана на Бъг връщането им трябваше да е бързо и просто.
Трябваше да се стрелнат на юг до западната част на Сентръл Парк, след това да продължат покрай границата на парка, след това да излязат на Бродуей, който се пресичаше с центъра — откъдето щяха да минат през няколко лесни 10-точкови вратички, преди да излязат на 42-ра улица в посока Пето авеню.
Всичко вървеше по план, докато в самия край на Сентръл Парк двете рена на Фабиан и Етиен Труво не се материализираха сякаш от нищото и не заеха позиция от двете страни на „Аргонавт“.
Привидно бяха двама състезатели, които бързаха да стигнат до старт/финала, но на практика му нанасяха удари с щръкналите заострени стабилизатори на предните спойлери. Джейсън знаеше, че има и още нещо.
Фабиан и Труво се опитваха да ги изхвърлят от състезанието.
Завинаги.
Той се отбраняваше с мрачна решителност, подхвърлян от единия към другия, задържан и от двете страни. В един момент се понесе по Бродуей на една страна, но когато зави наляво в 42-ра улица, само на още един десен завой от финала, френските състезатели го докопаха.
Трите болида взеха заедно завоя в 42-ра улица — Фабиан от вътрешната страна, Джейсън по средата, а Етиен от външната страна.
В този миг, преднамерено и с маниер, имитиращ енергично пилотиране, Фабиан го блъсна към Труво.
Без да има накъде да избяга, „Аргонавт“ се плъзна надясно и малко по малко започна да се приближава към проблясващите носови стабилизатори…
… и се сблъскаха.
Тряяс!
Предният спойлер на „Аргонавт“ се строши на парчета, откъсна се и Джейсън изгуби контрол.
„Аргонавт“ се завъртя и полетя надолу към коравата настилка на 42-ра улица. А двете рена отлетяха, като двойка зли гарвани, които са си свършили работата.
Джейсън някак си успя да вдигне предницата на болида и „Аргонавт“ се стовари на улицата — кацна тромаво по корем.
Магнитните дискове започнаха да се късат и да отхвърчат наляво и надясно — един, два, три, общо четири…
… и „Аргонавт“ — допреди малко красив, а сега очукан и пушещ — се плъзна и с пронизително скърцане спря по средата на 42-ра улица. Само на един завой и на 500 метра от финала.
Състезателно време: 2 ч. 56 мин.
Тълпата на най-близката до „Аргонавт“ трибуна направо зяпна от изненада заради неочакваната катастрофа.
Телевизионните коментатори буквално откачиха.
„О, не, Чейсър отпадна! Чейсър отпадна…“