При спиранията Сали се проявяваше като гений: успя да стопи преднината на Алесандро Ромба — при едно от спиранията в бокса в обиколки 20, 40, 60 и 80 успя да спечели цели три секунди.
След това нещата взеха да стават интересни.
Начело продължаваше да е сребристочерният „Локхийд-Мартин“ на Ромба.
Пилотът от ВВС на САЩ Карвър беше втори със своя син Ф-55.
След тях летеше група от четирима, сред които беше и Джейсън.
Последен, на 7-о място, беше Джейсъновият съотборник Пабло Ривиера.
Ривиера се мъчеше на последното място, защото в Обиколка 100 нещастно прецака престоя в бокса и сега трябваше да спазва 15-секундното правило.
В момент на лудост, обзет от отчаяние, той се изправи срещу втората месомелачка — тъй като тя предлагаше най-голямо съкращение на трасето. Можеше да превърне 13-секундното му изоставане в 3-секундно.
Ривиера не знаеше — а може би нямаше уменията или смелостта да знае — че за да преодолееш нюйоркските месомелачки, трябва да влезеш в тях с максималната скорост 810 км/ч.
А влизането в тесен тунел, чийто вход не е по-широк от вратата на обикновен гараж, със скорост близка до тази на звука, е много по-трудно, отколкото изглежда.
Ривиера влезе в месомелачката със 750 км/ч.
Дългият тъмен цилиндричен тунел го погълна.
А после започна да се затваря като ирис. Огромните му метални фасети започнаха да се свиват с металическо щракане, сякаш някакъв огромен индустриален питон преглъщаше плячката си.
В момент на прозрение Ривиера разбра, че няма да успее.
И изкрещя.
Месомелачката скърцаше и продължаваше да се свива около него.
Скърцащите й стени отрязаха първо връхчетата на крилата му… след това смазаха страничните въздуховоди… и задния спойлер… и…
Смазаните останки на Ф-3000 на Ривиера бяха изплюти от другата страна на месомелачката, очукани и трудни за разпознаване, и паднаха в реката. Единственото, което беше оцеляло, беше подсилената пилотска кабина на болида. Ривиера беше жив — или по-скоро почти — единствено благодарение на свръхздравата конструкция на ферарито и защото месомелачката не се затвори докрай — но в никакъв случай благодарение на собствените си умения.
В състезанието бяха останали само шестима пилоти.
Обиколка: 110 от 120
Сега във всяка обиколка се водеха две отделни битки.
Ромба и Карвър се бореха за водачеството.
Джейсън и двамата пилоти на „Рено“ — за 3-то място. А зад тях се влачеше на опашката, като едва успяваше да се вмести в Правилото за 15-те секунди, фирменият пилот на „Дженеръл Мотърс“, доста по-възрастният австралиец Марк Скайф, в Кола 102.
Всъщност в Правилото за 15-те секунди имаше и нещо добро: то принуждаваше пилотите да се движат в плътна група — на разстояние за атака — така че щом се появеше възможност, всеки можеше да атакува.
Такава възможност се появи, когато се случиха едновременно две неща:
Първо, в Обиколка 110 Ангъс Карвър се опита да надмине Алесандро Ромба, докато се носеха с рев на север покрай остров Уорд-Рандъл. Карвър се опита да се промъкне покрай Ромба откъм вътрешната страна, но Ромба упорито не отстъпи от линията, така че щом започнаха да влизат в левия завой на върха на острова, се сблъскаха. Ударът беше тежък и двата болида се завъртяха, плъзнаха се настрани в противоположни посоки и минаха през размагнетизиращите лампи.
Другото, което се случи (в точно същия миг), беше: докато се носеха над Ийст Ривър след двамата водачи, Фабиан и Труво, действайки заедно, изтласкаха Джейсън в лявата страна на пистата, така че щом стигнаха до Уорд-Рандъл, той имаше само две възможности: да се блъсне в сушата или да завие наляво — към втората месомелачка.
Избра второто.
Увеличи скоростта.
Изстиска всичко от болида. Беше се нагледал на месомелачки по телевизията и всеки път коментаторите повтаряха едно и също: не можеш да ги победиш, освен ако не караш с максимална скорост.
Затова натисна газта и се стрелна около остров Уорд-Рандъл. Към входа на втората месомелачка.
Стори му се доста малък.
Прекалено малък.
Беше все едно да се опиташ да вкараш куршум в ключалка.
„Аргонавт“ се понесе към малкия отвор. Цифрите на спидометъра започнаха да скачат нагоре: 800 км/ч…