… 805 км/ч… 810 км/ч…
… УУУУМ!
… „Аргонавт“ влетя в малкия кръгъл отвор — и той веднага започна да се затваря като ирис.
Джейсън се наведе напред.
Бъг оглеждаше бързо затварящия се около тях тунел.
Изведнъж стените се оказаха толкова близо, че започнаха да пускат искри там, където крилете на „Аргонавт“ ги докосваха. Джейсън тъкмо си помисли, че със сигурност ще ги смажат, когато — УУУУМ — излетяха в замайващата слънчева светлина и…
… се оказаха начело.
А оставаха само десет обиколки.
Бъг изкрещя нещо.
Джейсън се ухили и викна:
— Ще кажа на мама, че псуваш.
Обаче чакалите пак бяха тук.
Заради сблъсъка Ромба и Карвър бяха размазани и бързо бяха прилапани от Труво, след него от Фабиан и накрая от Скайф. (По-късно Ромба и Карвър щяха да се бият за важните 2 точки на разположение за класиралия се на 5-о място. Водиха тази битка чак до мига, когато бяха елиминирани заради неспазване на Правилото за 15-те секунди. Но все пак накрая Ромба успя да надмине Карвър.)
Междувременно в челото на групата правилото гласеше Джейсън срещу всички останали. А тъй като оставаха само 10 обиколки до финала, той имаше реалната възможност да спечели състезанието!
И той — адреналинът кипеше във вените му — направи девет от най-добрите обиколки в живота си.
Двамата французи — не можеха да повярват, че е успял да излезе от месомелачката — го погнаха с желание да му отмъстят.
Труво се нуждаеше повече от точките, отколкото Фабиан, и гонеше по-здраво болида си, и когато излезе от първата месомелачка в Обиколка 115, се озова по петите на Джейсън.
И го подгони.
Но Джейсън взимаше всеки завой съвършено.
Добре де, почти всеки.
Във всяка обиколка Труво успяваше да съкрати малко преднината му при Лакътя на статуята. Френският пилот, изглежда, беше усетил, че това е слабото място на Джейсън. Може би беше подушил страха му? И сто на сто знаеше, че Джейсън го взима предпазливо, защото е уплашен от гравитационните сили и от възможността да изгуби съзнание.
Когато започнаха последната обиколка — 120 от 120 — Труво летеше почти до „Аргонавт“.
Дълбоко в сърцето си Джейсън знаеше какво иска да направи французинът.
Да го надмине в Лакътя на статуята.
Нагоре по Ийст Ривър, по вече безопасния маршрут. В по-тясната река Харлем и под всички мостове, които я обкрачваха — преди да навлязат с рев над Хъдсън, надолу по широката й права, с максимална скорост, преди тя да се покаже пред погледите им.
Статуята на свободата.
Джейсън я погледна и се намръщи.
Знаеше сбора.
Осемте точки, които щеше да му донесе второто място, нямаше да са достатъчни да надмине Карвър в генералното класиране. За да участва в следващото състезание, му трябваха десет точки. Трябваше му победа.
„Смърт или слава“, помисли си той.
И влезе в Лакътя. Знаеше какво ще избере.
В Лакътя болидите се накланяха наляво, почти на 90 градуса, носеха се с огромна скорост.
В този момент Труво — както очакваше Джейсън — предприе атаката.
Обаче този път Джейсън не отстъпи.
Труво като че ли се стресна.
Бяха изминали половината от Лакътя…
… и зрението на Джейсън започна да се замъглява.
7G…
Още по-нататък по огромната остра извивка… започна да му причернява.
„Мога да го направя“ — каза си той.
„Мога да го направя…“
8G…
Премигна. Опитваше се… с все сили…
8,5 G…
… да… не… загуби… съзнание…
Труво почти се беше изравнил с него, но не успяваше да го задмине.
9G…
Бузите му залепнаха за зъбите, зъбите му бяха стиснати здраво… и изведнъж той осъзна, с тръпка, че този път — да! — ще успее…
И в същия момент изгуби съзнание.
Обиколка: 120 от 120
Свести се…
… чу лудешки приветствени викове…
… и усети, че някой блъска по каската му.
Беше Бъг, опитваше се да го свести.
А тълпите сякаш скандираха: „Обичаме те, Бъъъг! Обичаме те, Бъъъг!“.
Джейсън седеше в „Аргонавт“, но той не се движеше: беше хванат от мъртва зона и беше зависнал над Ийст Ривър — но зад финала.