— Мамо, да не си го забравила? — попита Джейсън, когато пристигнаха в боксовете на Шесто авеню за четвъртото и последно състезание от сериите Мастърс.
Марта Чейсър отвори дамската си чанта, надникна вътре и се увери, че неговият „трофей“ за Търсенето е там.
Форматът на състезание по търсене беше прост: всички състезатели потегляха от старт/финала за далечна точка, където трябва да вземат трофея, който са си избрали — той можеше да е всякакъв, обаче обикновено състезателите избираха нещо, което е важно за тях. Например медал, който са спечелили, или националното им знаме.
Какъвто и да беше трофеят, първият състезател, който пресечеше старт/финала с него, печелеше.
Особеното бе в самото пътуване. Пътуването в Търсенето като част от Мастърс беше особено трудно.
Майката на Джейсън беше измислила много подходящ трофей за отбор „Аргонавт“ в Състезание 4.
— Мисля, че трябва да го дадем на някой от официалните лица — каза Джейсън, докато го взимаше от ръцете й.
И когато влязоха в бокса, го предаде на официалното лице, което щеше да закара трофеите на четиримата състезатели до най-далечната точка от трасето на Търсенето.
„Аргонавт“ стоеше в своя бокс — блестящ, лъскав, в очакване. Сякаш малката синьо-бяла и сребриста кола беше жива, пълна с енергия, готова да тръгне, а в момента дори като че ли потропваше с копита в очакване на днешното предизвикателство.
Джейсън огледа болида си с гордост и си помисли за всичко, което бяха преживели заедно — от Регионалните шампионати в блатата на Карпентерия до епичните усилия в спортното училище: тежките турнири, изправянето срещу ледените Сцила и Харибда. И подвизите им тук, в Ню Йорк.
Потупа лявото крило на „Аргонавт“.
— Е, аргонавте, ето ни отново на старт. Още едно състезание. Само още едно — това е единственото, което искам от теб.
Така и не видя взривното устройство — беше с размерите на главичката на карфица — закачено за задния спойлер на обичния му „Аргонавт“.
Беше поставено там през нощта… от ръка с ловки пръсти… ръка, която беше платила на един от охранителите, за да получи достъп до боксовете… ръка, която преди време беше монтирала подобно устройство на един друг „Аргонавт“.
Четирите болида стояха на Пето авеню — всички насочени на север.
Алесандро Ромба в своя сребристочерен „Локхийд-Мартин“.
Фабиан и Труво в своите пурпурнозлатисти рена.
И Джейсън в „Аргонавт“.
Нещата се свеждаха до това.
Четирима съперници.
Всички в рамките на четири точки разлика.
Ромба, Труво и Джейсън трябваше да спечелят Състезание 4 — и да се надяват, че някои други класирания ще са в тяхна полза — за да могат да спечелят Мастърс.
Обаче Фабиан, който имаше три точки повече от най-близкия си съперник, можеше да си позволи да се класира втори, да събере 8 точки и пак да спечели титлата.
Трасето за Търсенето беше дълго и тежко — отвеждаше състезателите през целия щат Ню Йорк чак до Ниагарския водопад на американо-канадската граница. Там състезателите трябваше да вземат трофеите си от платформа, окачена високо над водата, и да поемат по обратния път към Манхатън.
Пътят и в двете посоки беше изключително труден, но същевременно удивително красив, макар и по необикновен начин.
Защото основната характеристика на трасето беше подземна магистрала, известна като Безкрайния тунел. Преди изобретяването на летящите коли американското правителство беше започнало да строи супермагистрала от канадската граница чак до Флорида — Супермагистрала II.
По това време обаче се бяха появили магнитните коли и проектът беше изоставен. Довършен беше само участъкът през щата Ню Йорк, при това само грубото строителство.
И така се бе получила мрежа от грубо изсечени осмостенни тунели, които минаваха през най-различни места — стари рудници, пещери, подземни реки и водопади. Строителството на магистралата беше причина за откриването на сега прочутите Пещери близнаци — най-големите подземни кухини на света.