Разбира се, сега Безкрайният тунел беше оборудван с множество малки йонни водопади, които намаляваха ширината на тунелите наполовина. Плюс множество еднолентови мостове над подземните проломи и реки, както и много кръстовища, водещи в задънени тунели; навигаторите бяха снабдени с карти и затова тяхната роля в състезанието беше решаваща.
Джейсън седеше зад волана и оглеждаше каньона от небостъргачи и трибуни, в който се беше превърнало Пето авеню.
— Но никога на колене — каза високо.
— Какво каза? — попита Бъг.
— Нищо, брат ми. Нищо.
Тълпата шумеше и обсъждаше дали Алесандро Ромба ще спечели това състезание и ще вземе Големия шлем? Или пък двамата французи? А може би младият Джейсън?
Родителите на Джейсън гледаха от трибуната най-близо до старт/финала. До тях седяха Умберто Ломбарди, Скот Сиракюз, кланът Макдъф и Ериъл Пайпър. Хенри Чейсър буквално не го сдържаше на място от вълнение.
Силен електронен звук предупреди всички, че стартовите светофари ще светнат след три секунди.
Червена светлина…
Жълта светлина…
Зелена светлина…
Старт!
Светът се размаза.
Свръхбързина. „Аргонавт“ летеше на границата на възможностите си.
Небостъргачите се смениха с мостове, след това с къщи, накрая с магистрала, когато състезателите се стрелнаха по междущатската 87, цепейки на север, където всяко свободно парче земя беше пълно със зрители.
Малко по-късно пейзажът премина в гористи хълмове, реки, мостове и много скоро се показа планината Кетскил. Джейсън знаеше, че в нейното подножие чака входът към прочутия и страховит Безкраен тунел.
Ромба летеше начело, а Джейсън и двете рена се бореха и гонеха 2-рото място, като час по час се задминаваха. През цялото време двамата френски пилоти прекарваха заострените си стабилизатори опасно близо до крилете на „Аргонавт“.
А после Джейсън видя входа към тунела.
Беше висока арка от сив бетон, непоклатима като пъкъла, и зад нея зееше черната паст на тунела. Входът беше обграден от ръкопляскащи зрители.
Рууум!
Джейсън влетя в мрака.
Сводести подпорни колони прелитаха над главата му — смайващо свръхповторение на една и съща форма. Всъщност не бяха колони, а по-скоро „ребра“ — ребрата на осмостенния тунел.
Четирите коли с рев се носеха по тунела, накланяха се, за да следват извивките на трасето, и се изправяха, за да поемат по правите.
Ромба — Джейсън — Фабиан — Труво.
На определени места йонни водопади преполовяваха ширината на тунела и болидите трябваше да се престрояват в индийска нишка, за да могат да минат покрай бляскавите златисти пердета. Понякога трябваше да се стрелват наляво или надясно, когато изскачаше втори или трети йонен водопад — точно зад предишния, но от другата страна на прохода.
Джейсън изскочи на дълъг естествен мост, който се простираше над подземен пролом. Бездънен мрак се простираше от двете страни на моста. Обаче, преди да може да огледа този удивителен пейзаж, Джейсън отново се гмурна в клаустрофобичното пространство на тунела.
В системата от тунели започнаха да се появяват кръстовища.
На първо време всички просто следваха Алесандро Ромба — доверяваха се на уменията на неговия навигатор да разчита карти. В един момент обаче Ромба се откъсна от тях и изведнъж Бъг трябваше да насочва „Аргонавт“.
Но не за дълго.
Фабиан, който много искаше да остане на втора позиция и да спечели състезанието, започна с помощта на Труво да притеснява Джейсън.
„Аргонавт“ взе с висока скорост един завой, избегна поредния йонен водопад и се стрелна в една невероятно огромна пещера. Беше първата от Пещерите близнаци, известна като Малката пещера.
Удивителни водопади скачаха от пукнатини в стените на огромната пещера и политаха 200 метра надолу, преди да изчезнат в мрака. Подземни летящи трибуни, пълни със зрители, висяха покрай стените на пещерата. Виковете на публиката кънтяха под свода.
Широк мост се виеше около скалните водопади, като на някои места дори се гмурваше във водните струи.
Летящите над моста коли изглеждаха като джуджета в сравнение с гигантската пещера и подземните водопади.