Тъкмо на това място двете рена се опитаха да видят сметката на Джейсън. Виещият се мост беше достатъчно широк за трите коли, но в края се стесняваше в тунел с две ленти.
Двете рена заплашително застанаха от двете страни на „Аргонавт“. Джейсън се стрелна наляво, после надясно. Отляво беше Фабиан, а отдясно Труво — и двамата толкова близо, че можеше да ги докосне.
Сандвич „Рено“.
— О, не… — извика Джейсън.
Рената го бяха вкарали в позицията, която искаха — с помощта на техника, използвана вече много пъти за елиминиране на противниците им. Сега на Фабиан му оставаше само да бутне Джейсън върху заострените стабилизатори на предното крило на Труво.
Фабиан започна да притиска Джейсън надясно…
… към проблясващото предно крило на Труво.
Джейсън обаче изблъска Фабиан обратно — докато нервно поглеждаше бързо приближаващия вход на тунела.
В този момент Труво също се долепи до него — приближи страховитото си сребристо предно крило на сантиметри от „Аргонавт“.
Джейсън завъртя глава надясно и наляво. Нямаше къде да избяга. Притискаха го върху остриетата на Труво и не можеше да направи нищо.
След секунда щяха да му видят сметката…
След секунда…
Фабиан нанесе последния удар.
Видя му сметката.
Но когато Фабиан нанесе убийствения удар, Джейсън направи нещо абсолютно неочаквано. Натисна спирачките.
„Аргонавт“ изостана и резултатът беше колкото изненадващ, толкова и смайващ.
Фабиан, който допреди секунда натискаше яко срещу колата на Джейсън, изведнъж се озова без никакво противодействие. Стрелна се встрани и напред и преди да успее да направи каквото и да било, видя как стабилизаторът му отряза предното крило на „Везир“!
Очите на Труво щяха да изскочат, докато гледаше как крилото му полита надолу — и в този момент той изгуби контрол и болидът му залитна надясно, опасно близо до края на виещия се мост и бездната под него. Това беше миг преди да се разбие със страшна сила във вертикалната бетонна рамка на входа за тунела в края на огромната пещера.
Колата се блъсна в скалата.
Със 700 км/ч.
За част от секундата „Везир“ се превърна от летяща кола в огнена топка.
Взривът заехтя из пещерата и зрителите ахнаха ужасено. Труво и навигаторът му щяха да оцелеят, макар и замаяни и зашеметени — спасени благодарение на усилената кабина и системите за защита при сблъсък. „Везир“ обаче никога вече нямаше да участва в състезания.
Остана да лежи размазан от дясната страна на тунела, препречвайки част от входа.
Джейсън продължаваше да се движи с висока скорост — маневрата му със спирачките беше само за миг, така че не беше дал възможност на Фабиан да спечели голяма преднина. Двамата профучаха покрай горящия „Везир“ и хлътнаха в двулентовия тунел.
Тунелът правеше широк десен завой — подлагаше на изпитание устойчивостта на пилотите на гравитационните сили също като Лакътя на статуята, преди да ги въведе във втората от Пещерите близнаци.
Голямата пещера.
В сравнение с нея Малката пещера беше джудже.
Голямата пещера беше най-голямото подземно пространство на света. Беше открито само преди две години и беше невероятно изумително. Имаше десетки водопади, сталагмити с височината на небостъргач се издигаха в огромната пещера, някои свързани със скални мостове. Водата се стичаше по тях в искрящи пръски, преди да изчезне надолу в мрака.
Извит мост минаваше по дължината на цялата пещера и тъкмо над него се понесоха болидите, като правеха зигзази между буйните струи вода.
Ромба, след него Фабиан — и накрая Джейсън.
Под виковете и свирканията на зрителите по летящите трибуни тримата състезатели профучаха над скалистия път и изчезнаха в последния участък на Безкрайния тунел — участък, който свършваше при Ниагарския водопад.
Ниагарският водопад.
Гледката — величествена. Шумът — оглушителен. Тълпите, струпали се около най-прочутия водопад на света, шумяха и се пукаха от нетърпение.
Всички погледи бяха впити в дупката в подножието на водопада, и всички чакаха да видят кой от състезателите ще излезе първи.
Беше Алесандро Ромба.
Зрителите пощуряха.
Фабиан излезе втори — а накрая остана Джейсън.