Първите две елиминирани коли бяха двата болида, които катастрофираха зрелищно още в началото. Това означаваше, че останалите 18 болида могат да карат в относителна безопасност през следващите шест обиколки: третото елиминиране нямаше да се случи преди края на Обиколка 6.
Завиване, накланяне, гонене — състезаване.
Джейсън виждаше как светът профучава размазан покрай него: сочното зелено на тропическия лес се превръщаше в мазки зелен цвят. Остро извиващият път близо до водопадите Ръсел — една от забележителностите на Тасмания — се превърна просто в мост за задминаване. Точка, в която може да се промъкнеш покрай някой, който е натиснал спирачките.
Завиваш покрай острите назъбени крайбрежни скали, после надолу към крайбрежната ивица.
730 км/ч.
Осморки под извисяващите се от водата алуминиеви арки, блъскани от вълните, които се стоварваха върху южното крайбрежие.
550 км/ч.
След това рязко спиране до „само“ 210 км/ч за последния завой: коварен ляв, почти обратен, покрай остров Тасман — подобна на колона скална формация недалеч от останките на затвора от XIX век в Порт Артър.
След това отново обратно към река Дъруент — на правата вдигаш максимална скорост — 770 км/ч.
Продължителност: 15 мин.
„Аргонавт“ изрева по правата, плъзна се в смъртоносния Завой 1 и се стрелна в тропическия лес.
Намираха се в Обиколка 5 и от общо 18-те болида Джейсън беше на десето място — и се чувстваше много добре.
Точно тогава десният му заден магнитен диск необяснимо спря да работи.
Колата му веднага изгуби част от „сцеплението“ и стана по-трудно управляема.
Специално правените за състезания летящи коли имаха по шест магнитни задвижващи устройства с формата на дискове, монтирани на долната част на фюзелажите. Загубата на един от дисковете беше поносима. Ако два предадяха богу дух, все едно караш автомобил с колелета на мокър път. Ако ти се развалят четири — имаш усещането, че управляваш по ледена пързалка.
Джейсъновата арматурна конзола светна като коледна елха.
Гласът на Сали изригна в слушалката му:
— Джейсън, току-що изгуби магнитен диск номер шест!
— Знам. Какво стана?
— Не знам — отговори Сали. — Според телеметричните ми екрани просто е спрял да работи, изгубил е цялата си мощност.
— Бъг, к’во ще кажеш? Да се отбием ли в питстопа?
Брат му само изхъмка в слушалката.
— Да, прав си, ще е на косъм — каза Джеймс. — Сигурен ли си, че ще успеем?
Бъг измърмори утвърдително.
— Добре — съгласи се Джейсън. — Сали, Бъг е прав. На десето място сме и на обиколка и половина от следващата елиминация. Вероятно всички останали се готвят за питстоп след Обиколка 8. Ако влезем в питстопа сега, ставаме от раз последни, но ако в пита всичко мине както трябва, ще имаме цяла обиколка да наваксаме. А освен това ще разполагаме с нов комплект магнитни дискове. За нас това е най-добрата възможност.
— Тогава идвайте, момчета! — изрева Сали. — Чакам ви!
„Аргонавт“ взе отлично последния остър завой при Порт Артър и когато в Обиколка 6 пилотите се стрелнаха към Дъруент, Джейсън зави в питлейна.
Спря точно в очертанията на питстопа.
Часовникът започна да отброява.
00:00
00:01
Питмашината, вече кръстена от Сали Тарантула, започна да се спуска към „Аргонавт“. Шест от ръцете й свалиха шестте магнитни диска от долната страна на колата, а останалите две допълниха резервоарите с охладителна течност и презаредиха дюзите със сгъстен въздух.
00:04
00:05
Джейсън потропваше нетърпеливо. Всяка прекарана тук секунда беше изгубена.
Руум! Руум! Руум!
Летящите коли, които досега бяха зад него, профучаваха край пистоповете.
— По-бързо! По-бързо! — прошепна той.
00:08
00:09
Питстоп от десет секунди щеше да е много добре.
Руум!
Изведнъж колата на последно място профуча край стопа. Вече официално се намираха на опашката.
Тарантулата почти беше свършила. Само маркучът за охладителната течност още беше свързан с „Аргонавт“. Джейсън, нетърпелив да се върне в състезанието, натисна газта и запълзя напред.