Обаче Джейсън не откъсваше поглед от летящата кола на Пайпър.
Тя беше започнала силно да се тресе и да занася надясно — в напълно погрешна посока — и се стрелна в далечината в суперширок завой.
— Нещо не е наред — измърмори Джейсън. — Ако беше изпуснала завоя, вече щеше да се е върнала на трасето…
И тогава му светна.
— Изгубила е контрол над колата!
И докато го казваше, видя последният обратен завой да лети към него и изведнъж се изправи пред избор: да спечели 6-те точки за класирането на пето място или да помогне на Ериъл.
Бъг отбеляза, че от училището ще пратят спасителни екипи, за да приберат Ериъл.
— Не — възрази Джейсън. — Погледни я. Отдалечила се е твърде много. Няма да стигнат до нея навреме. Ние сме единствените, които можем да й помогнем.
И взе решение.
Вместо да вземе последния остър завой наляво, Джейсън наклони „Аргонавт“ надясно и полетя с рев след изгубилата контрол над колата си Ериъл.
Журналистите никога не бяха виждали нещо подобно.
Че заради голямото напрежение „Свирачът от Хамелн“ беше пропуснал последния завой — това не беше нищо ново. Обаче това, че „Аргонавт“ се понесе след него в далечината — беше!
Щабът на състезанието изпрати два оранжеви пикапа със спасителни екипи — такава беше стандартната практика при подобно произшествие. Обаче те не можеха да знаят, че това не е обикновено произшествие.
„Аргонавт“ се носеше ниско над водата; застана до опашката на червено-белия „Свирач“ и двете коли започнаха да описват широк десен завой.
— Сали! Дай ми радиочестотата на Ериъл! — извика Джейсън в микрофона.
Сали му я каза и когато „Аргонавт“ се изравни с тресящата се кола на Ериъл, Джейсън я видя как се бори с волана.
— Ериъл! Какво става?
— Джейсън, всичките ми магнитни двигатели отдясно изгубиха мощност! Изключиха едновременно точно когато се готвех да взема обратния завой!
— С какъв контрол над болида разполагаш?
— Никакъв! Имам чувството, че всичко спря работа едновременно! Контрола на дюзите го няма! Електрониката не реагира! Дори не мога да загася задвижването, а останалите дискове бързо губят магнетизъм.
Лоша работа. Магнитните двигатели от лявата страна на колата й поемаха цялата тежест и затова губеха мощност два пъти по-бързо. И караха колата да се върти в широк кръг, като я накланяха надясно.
Онова, което влошаваше положението, беше гледката пред тях.
Южните крайбрежни скали на полуостров Порт Артър се издигаха от океана като огромна стена. В основата им се разбиваха високи океански вълни. Широкият десен завой на Ериъл я беше завъртял на 270 градуса: сега тя се носеше на север и щеше да се блъсне в скалите.
— Ериъл! — изкрещя Джейсън. — Катапултирай.
— Не! — викна тя в отговор.
— Не? Да не си мръднала? Защо?
— Джейсън, ако катапултирам, „Свирачът“ ще се размаже в скалите и вече няма да имам кола. А без кола ще изхвърча от училището.
— Ако загинеш, също си аут от училището.
— Няма да катапултирам!
Скалите приближаваха.
Бързо. Прострени нашироко. Неподвижни.
До сблъсъка оставаха не повече от десет секунди.
Джейсън мислеше трескаво.
— Добре…
Даде газ и плъзна „Аргонавт“ под летящата стремглаво напред червено-бяла кола на Ериъл.
Скалите се приближаваха все повече.
Девет секунди… осем… седем…
Фюзелажът на „Свирачът“ хвърляше тъмна сянка върху Джейсън и Бъг — бяха само на педи под него.
Шест… пет… четири…
Скалите вече бяха много близо.
И тогава Джейсън дръпна джойстика назад и „Аргонавт“ постепенно се издигна.
Извитата гърбица на въздухозаборника изстърга във фюзелажа на „Свирачът“. Широкият плосък заден обтекател също докосна корема на носещата се с висока скорост кола на Ериъл и й предостави нещо подобно на триточкова опора.
Три секунди…
Джейсън натисна газта докрай и пое теглото на две летящи коли с една.
Двата болида започнаха да се издигат, болезнено бавно, балансирайки един върху друг.
Нагоре… нагоре…
Две секунди…
Още нагоре…
Една секунда…
Назъбените скали се извисяваха над тях и се приближаваха с шеметна скорост. „Свирачът“ щеше да успее да прелети над тях, но „Аргонавт“ май нямаше да се справи.