Джейсън и Бъг имаха собствено помещение в източното крило на спортното училище.
То представляваше високотехнологичен апартамент на три нива — с вградени в стената койки, разгъващи се дивани и дори пожарникарски кол за по-бърза връзка между трите нива. Всъщност апартаментът беше с детски размери и това го превръщаше в най-уютната бърлога на света. Освен това от него се откриваше възхитителна гледка към залива Сторм.
На Джейсън му харесваше, харесваше му и независимостта, която му осигуряваше това жилище.
Но Бъг беше друг.
Въпреки удивителните си математически способности (и невероятните резултати в центрофугата) той си оставаше тихо малко 12-годишно момченце от прашен пустинен градец, на което липсваха мама и татко.
Затова Джейсън седеше с него до късно през нощта, пишеха дълги имейли и когато след няколко минути идваше отговорът, Бъг подскачаше от радост.
След това си лягаха, а после изведнъж се разнасяше звънът на будилника и беше дошло време за следващото състезание.
А какво разнообразие от състезания имаше!
Състезания на вратички, ендуро, спринт и последният отпада. Трасетата също не отстъпваха по разнообразие.
Обаче след 15 състезания класирането не изглеждаше никак добре за Джейсън и „Аргонавт“.
Принц Зейвиър беше спечелил удивителните пет от всички петнайсет състезания, получавайки по 10 точки за всяка победа. В другите състезания беше свършвал на предни позиции и така беше събрал смайващите 118 точки от 150 възможни.