Лицето на Смайт се вкамени.
— Не ми харесва тонът ти. Намекваш ли нещо?
— Например какво?
— Нима искаш да кажеш, че нарочно позволявам на определени състезатели да се раздават изтощени магнитни дискове?
— Нека кажем, че ми писна да съм „кутсузлия“. Просто искам да се уверя, че утре няма отново да изпитам липса на късмет.
Смайт отговори хладно:
— Аз съм просто подчинен на началника на Училищния отдел за части и оборудване Ралф А. Абът. Той пък е подчинен на Жан-Пиер Леклерк. Какво ще кажеш за следното: донеси ми бележка от него или от моя пряк началник и ще позволя на твоя старши механик да присъства на замерването. Докато не видя тази бележка, защо просто не се разкарате? — Замръзналото му лице се изкриви в коварна змийска усмивка: — Хайде чупката, че си имам работа.
Излязоха от отдела за части и Бъг отново прошепна нещо на Джейсън.
— Да, видях я — отвърна той.
— Какво си видял? — полюбопитства Сали. — Какво си шепнете?
— Бъг видя нещо в джоба на Смайт — обясни Джейсън. — Когато влязохме, Смайт пъхна парцала в джоба си. Но не го напъха достатъчно навътре и Бъг видя отдолу пачка стодоларови банкноти. Не мога да си представя, че омазан в масло склададжия като Върни Смайт ходи на работа с толкова пари в джоба.
— Което означава, че…? — попита Сали.
— Означава, че ги е получил преди малко. Кой беше в отдела преди нас?
— Оливър Кох… — отговори Сали.
— Точно така. Старшият механик на Зейвиър Зонора.
Бъг пак прошепна нещо.
— Не. — Джейсън поклати глава. — Не мисля, че можем да ги пипнем. Още не. Това, че сме видели пари в джоба му, не е доказателство. Обаче смятам, че трябва да държим под око Смайт и отбора на принц Зейвиър.
На следващия ден Джейсън летеше с „Аргонавт“ в северна посока по протежение на тасманийското крайбрежие през леещия се дъжд.
Наклон, завой, газ и отново напред.
Наклони се наляво и влезе в бърз завой, който го изведе през средната част на Тасмания, и пое на юг към залива.
Имаше добра и лоша новина.
Добрата новина беше, че в това състезание беше на трето място след Хорейшо Уонг и Айзая Уошингтън.
Лошата новина: в състезанието бяха останали само три коли.
Това беше състезание-практика между тримата ученици на Скот Сиракюз: Джейсън, Уонг и Уошингтън.
Беше в деня преди Състезание 16 и докато повечето от останалите учители бяха дали на учениците си свободен ден за почивка и подготовка преди него, Сиракюз беше уредил за своите ученици да проведат частно състезание на Трасе 9 — писта, която обикаляше долната половина на Тасмания.
Въпреки ужасното време „Аргонавт“ летеше без затруднения.
Изфуча над язовира „Серпентайн“ и зави на юг към залива Рек.
Единственият проблем беше, че се намираше на четвърт обиколка зад останалите състезатели — поради неочаквана повреда в Тарантула още при първия питстоп.
Загубата беше четвърт обиколка.
А състезанието беше само от 10 обиколки.
Тъй като пистата беше по-дълга и открита, се смяташе, че на всеки четири обиколки ще се налага питстоп. Или не.
И така в края на Обиколка 8 Джейсън трябваше да реши.
Да влезе ли в пита, или не?
Да не се отбива в боксовете, докато другите две коли са вътре, щеше да му помогне да навакса и дори да ги изпревари. Смел ход, какъвто Уонг и Уошингтън сигурно не биха очаквали.
Също така не беше съвсем нов: някои от най-изненадващите победи на догонващи в професионалния шампионат бяха на пилоти, които дръзко бяха пропускали последния си питстоп.
Обаче другата страна на медала беше по-слаби магнитни двигатели. Дали Джейсън щеше да успее да завърши двете последни обиколки с непрекъснато изтощаващите се магнитни дискове? Ако караше перфектно — наистина перфектно — може би щеше да успее.
— Да го направим! — каза той на Бъг, когато зави в правата преди финала и видя, че Уонг и Уошингтън влязоха в питлейна.
Даде газ — и прелетя покрай отклонението за питлейна.
Уонг и Уошингтън рязко извиха глави, когато чуха рева на отминаващия по финалната права „Аргонавт“.
Джейсън натискаше здраво газта.
Трябваше да направи две обиколки и всяка секунда, която успееше да измъкне, докато другите двама бяха в питстоповете си, беше резерва.