Выбрать главу

Погледна Моралес право в очите. И му се подигра:

— Удряш като момиче.

Два нови светкавични удара го свалиха на колене.

Моралес надвисна над него.

— Достатъчно! — Гласът на принц Зейвиър изкънтя от горния край на тъмното стълбище.

Моралес потърка кокалчетата си и се дръпна от Джейсън.

— Май си забравил какво ти казах, когато пристигнахме тук: човек никога не знае какво произшествие може да се случи на подобно място. До скоро, Чейсър.

Джейсън погледна нагоре към Зейвиър Зонора.

— Следващия път, Зонора, гледай да се изправиш срещу нас на място, където се брои. На пистата.

Сянката не отговори.

Големите момчета изчезнаха в мрака също толкова бързо, колкото се бяха появили. Джейсън и Бъг останаха сами на стълбището.

Бъг се втурна към Джейсън — очите му бяха пълни със сълзи — и го прегърна.

Джейсън се изправи, докосна носа си и изохка.

Бъг прошепна нещо.

— Няма нищо, малкият. Нали сме братя.

На следващия ден в училищната зала за брифинги имаше голяма изненада.

На подиума, освен директора по състезанията Колдър се качи не друг, а самият директор на спортното училище Жан-Пиер Леклерк.

— Пилоти — започна той от катедрата, — искам да направя едно съобщение. Получихме чудесни новини. Току-що дойде информацията от Асоциацията на професионалните пилоти за участниците от пилотското училище в Ню Йорк Чалънджър.

Залата забръмча.

Ню Йорк Чалънджър беше част от едноседмичния нюйоркски спортен фестивал, апогеят на състезанията от ФЛК, който се провеждаше всеки октомври. А върхът на сладоледа по време на фестивала беше поредицата „Ню Йорк Мастърс“: четири различни състезания, като всеки ден се провеждаше по едно: суперспринт, състезание на вратички, масово преследване и накрая състезание за издръжливост на дълги разстояния с търсене на трофей. Спортният фестивал беше не само отдаване на почит към състезанията, но и най-желаната и престижна титла в състезанията с летящи коли на света и последният от четирите Големи шлема.

Обаче Ню Йорк Чалънджър се провеждаше, два дни преди сериите от Ню Йорк Мастърс. Беше сложно състезание от обиколки по улична писта, която криволичеше из улиците и парковете на Ню Йорк Сити.

Участието ставаше само чрез покана и обикновено там можеха да се видят изгряващите и новопристигащите състезатели от сателитните лиги. Често на школи като Международното училище за пилоти се даваха по няколко покани, за да ги раздадат по свое усмотрение. Да участваш в Ню Йорк Чалънджър беше не само чест — това беше и невероятна възможност за всеки нов пилот, защото караше пред очите на професионалните отбори, които щяха да са там заради Ню Йорк Мастърс.

— Имам удоволствието да обявя — продължи Леклерк, — че тази година Асоциацията на професионалните пилоти предоставя четири покани за участие в Ню Йорк Чалънджър. В съгласие с традицията в училището, която продължаваме, те ще бъдат отправени към заемащите четирите първи места в училищния шампионат в неговия край през септември.

Бръмченето в залата се усили: пилотите и техните отбори започнаха да обсъждат и да пресмятат шансовете си да се доберат до първите четири места.

Но още беше краят на май. Имаше още много време до края на училищния шампионат.

Джейсън, Бъг и Сали се спогледаха. Лицето на Джейсън беше насинено.

— Първите четири? Иха, ще можем ли да се справим? — прошепна Сали.

— До края на сезона има бая състезания — каза Джейсън. — Има време всеки от пилотите да може да се класира. Както и да е, това ни осигурява голяма награда, за която да се борим.

В този момент Леклерк се изкашля, за да прочисти гърлото си, и отново привлече вниманието на всички.

— Трябва да направя още едно съобщение, което се отнася до ежегодния Спонсорски турнир в края на седмицата тук в училището. Две неща. Първо, за формата на турнира.

Всяка година форматът на проявата се променяше: някои години беше състезание на вратички, други — ендуро, а имаше и години, когато се провеждаше като серия от състезания.

— Тазгодишният Спонсорски турнир — продължи Леклерк — ще се проведе под формата на продължаващи цял ден индивидуални преследвания с елиминиране.

Залата отново зашумя от вълнение. Този формат беше подобен на професионален турнир по тенис: щом победиш един противник, преминаваш в следващия кръг, докато в края на деня не останат само двама състезатели, които да се преборят за победата. Всеки сблъсък беше „победи или умри“, затова подобна серия винаги се радваше на голям интерес.