Джейсън преглътна. Трябваше да следва отблизо принца, защото той знаеше правилния път.
Черният входен тунел на мината се носеше към него като пастта на изгладнял великан. Джейсън си пое дълбоко дъх.
— Дръж се, Бъг. Влизаме!
След това „Аргонавт“ се гмурна под земята и изчезна в мрака на изоставения рудник.
Фучаха през мрака.
Стените на мината прелитаха покрай Джейсън с удивителна бързина — целият подземен свят пред него бе пронизан от подобните на мечове светлини на фаровете. Шахтите бяха с височината и ширината на някогашните железопътни тунели.
Пред себе си виждаше червените стопове на „Острие на скоростта“, което потъваше във вътрешността на земята по стръмния входен тунел, който падаше право надолу.
Червените светлини без предупреждение се стрелнаха наляво, защото бяха стигнали до дъното.
Джейсън даде газ — не биваше да изпуска от поглед тези стопове…
Бъг каза нещо.
— Знам, знам! — изкрещя Джейсън в отговор. — Опитвам се да не го изпусна!
За миг „Острие на скоростта“ изчезна от погледите им и след още миг Джейсън изведнъж се озова пред две разклоняващи се шахти… а стопове не се виждаха никъде.
Полазиха го ледени тръпки.
Не…
И в този момент видя червените очи на стоповете напред по шахтата вдясно и изпита дълбоко облекчение, докато даваше газ.
Шахтите на рудника се снишиха. „Острие на скоростта“ се носеше по тях със скоростта на самолет, взимаше завоите с лекота: тук един остър ляв, там един широк десен, а „Аргонавт“ го следваше плътно по петите.
В този момент Джейсън забеляза, че тунелът започва да се издига. Значи бяха започнали да се приближават към повърхността. Следваше отблизо „Острие на скоростта“, взе един последен завой и…
… го заслепи ярка слънчева светлина.
Бяха излезли!
Бяха успели да минат през лабиринта на прекия път!
Възхитителната източна брегова линия на Тасмания се простираше отляво, а „Острие на скоростта“ на принц Зейвиър се отдалечаваше бързо по протежението й.
„Аргонавт“ се наклони силно, за да избегне специално поставените размагнетизиращи ивици на кръстовището между прекия път и нормалното трасе, и точно в този момент — руум! руум! — две коли профучаха от двете му страни.
Варишна Кришна и Айзая Уошингтън!
Доскорошните водачи в класирането!
Джейсън се ококори.
Благодарение на Черния принц „Аргонавт“ беше отново в играта.
Следващата обиколка и половина Джейсън преживя най-яростното каране в живота си.
Пое по S-образните завои в горния десен ъгъл на Тасмания, между остров Кейп Берън и остров Флиндърс, като се стараеше да не налети на някой „дяволски фенер“ и да надмине противниците си.
Точно тогава Варишна Кришна се опита да се промъкне покрай Зейвиър на острия завой до питлейна, обаче принцът го блокира безмилостно и го принуди да мине по размагнетизиращата ивица.
Кришна изгуби контрол, плъзна се настрани и Уошингтън се стрелна покрай него и го измести от второто място. Джейсън също опита да се възползва, но Кришна си върна контрола върху болида и не само препречи пътя на „Аргонавт“, но и го накара да намали за малко темпото.
Джейсън изруга.
По такъв начин в Обиколка 18, когато оставаха само още две, Джейсън продължаваше да е четвърти в състезание, което по същество се беше превърнало в надбягване между четири коня. Продължаваше да кара след трима от най-добрите пилоти в училището: Зейвиър, Уошингтън и Кришна.
Сега, когато от началото на състезанието вече бяха минали почти осем часа, всички караха с изтощени магнитни дискове, изхабени нерви и изчерпани сили. Ожесточението на битката означаваше, че всеки от четиримата водачи в класирането през последните няколко обиколки се е плъзвал над „дяволските фенери“, губейки допълнително сцепление.
Което пък означаваше, че при оставащите им две обиколки и падаща мощност на дисковете те трябва да влязат за последен път в питстоповете.
Някъде в средата на Обиколка 18 в ушите на Джейсън прозвуча гласът на Сали Макдъф:
— Джейсън, другите екипи се подготвят за последния питстоп. Сега ли искаш да влезеш, или ще изчакаш следващата обиколка?
Джейсън изду устни и се опита да прецени положението.