Магнитните му дискове бяха паднали на 39% от първоначалната си мощност. Две обиколки по това трасе щяха да глътнат около 30% от енергията: 15% на обиколка. Оставащите 9% му осигуряваха може би три плъзгания по размагнетизиращите ивици.
„Трябва да спечелиш! Второто място днес не е решение.“
Бъг сякаш прочете мислите му и го каза гласно.
— Трийсет и девет процента — повтори Джейсън. — Можем да се справим.
Бъг обаче се съмняваше.
Сали, която слушаше по отворения канал, се намеси:
— Джейсън, хич не си и помисляй. Не и този път.
— Те няма да го очакват — възрази той.
— Джейсън, в тренировъчното състезание с Уонг и Уошингтън не проработи. Нали помниш статистиката, която изнесе Сиракюз. Пропускането на последния питстоп е довело до победа в 0,005 от случаите.
В този миг Бъг му припомни друга от мъдростите на Скот Сиракюз: „Да се греши, е човешко, да повтаряш грешката е глупаво“.
Джейсън присви очи.
— Ще го направим!
И когато трите коли начело в класирането свиха в питлейна, за пълна изненада на тълпите „Аргонавт“ профуча край отклонението и се стрелна по старт/финалната права, опитвайки се да увеличи колкото може повече дистанцията от останалите участници, преди да са изскочили от боксовете и да го погнат като побесняла глутница.
Джейсън стигна до входния тунел на прекия път и се стрелна вътре. И воден от фотографската памет на Бъг, който беше запаметил предишното им минаване през изоставената мина, пое по същия път.
Излязоха от другата страна, Джейсън взе малко по-широк завой и задницата му докосна външния край на размагнетизиращата ивица. Равнището на мощността в магнитните дискове падна с 3%.
— Джейсън, другите вече се на питлейна и се насочват към трасето! — предупреди го Сали. — Сега ще те погнат!
„Аргонавт“ се стрелна по пистата.
Джейсън се съсредоточи напълно върху пилотирането. Другите три автомобила започнаха да скъсяват дистанцията — носеха се по трасето с нови магнитни дискове. Обаче Уошингтън и Кришна нямаха смелостта да последват Зейвиър в лабиринта на прекия път и завиха надясно по обичайния по-дълъг маршрут. С което на практика се изключиха от финалното преследване.
Зейвиър обаче смело се гмурна в тунела и продължи да топи преднината на „Аргонавт“.
От другата страна на трасето Джейсън отново закачи „дяволските фенери“, докато взимаше острия завой около планината Крейдъл — беше само леко докосване, но въпреки това в същия миг магнитометърът му падна с още 3%.
„Острие на скоростта“ продължи да наваксва. На правите Джейсън го виждаше в страничните си огледала как лети към него.
Равнище на мощността: 18%.
„Аргонавт“ стигна до острите завои близо до боксовете и въпреки че Джейсън се опита да ги вземе много внимателно, за негов ужас на почти обратния десен завой преди старт/финала отново закачи „дяволския фенер“ и равнището на мощността му изведнъж се срути до 15%.
Джейсън знаеше какво означава това.
Оставаше още само една обиколка, но при непрекъснато намаляваща мощност и преследван от безскрупулен противник, той имаше само един шанс: да пилотира без грешки.
„Аргонавт“ се стрелна наляво в широк завой към прекия път преди провлака. Започваше последната обиколка.
Тълпите по трибуните бяха наскачали от местата си. Хенри Чейсър остана седнал, притиснал устата си с ръка. Марта Чейсър до него изглеждаше съвсем доволна и навела глава, спокойно плетеше.
„Аргонавт“ влетя във входния тунел на лабиринта за последен път.
„Острие на скоростта“ също се плъзна наляво, насочи се към провлака и започна последната обиколка.
„Аргонавт“ се стрелна нагоре по крайбрежието.
„Острие на скоростта“ влетя в прекия път.
„Аргонавт“ описваше осморки между горните острови.
„Острие на скоростта“ полетя с рев покрай брега.
При планина Крейдъл Джейсън намали драматично, за да вземе завоя, който в предната обиколка му беше струвал 3% мощност. Сега „Аргонавт“ се плъзгаше в завоя като човек, който се опитва да бърза по лед, следвайки трасето като костенурка с 450 км/ч.
„Острие на скоростта“ се носеше с 600 км/ч и увеличаваше бързината си.
След като Джейсън мина половината завои, равнището на мощността в магнитните дискове беше паднало на 7,5%. Само колкото да стигне до финала — стига да не докосне някой „дяволски фенер“.