Най-после парадът милостиво свърши, тълпата зарева и пистата беше освободена за първото състезание за деня.
Сали се зае да подготвя „Аргонавт“ и Тарантула.
Бъг работеше по стратегии за влизане в пита — и от време на време поглеждаше боязливо към препълнените трибуни.
Стрелките на часовника отбелязаха 9:25 и високоговорителите заехтяха от гласа на директора по състезанията: „Състезателите Чейсър и Пайпър, моля, заемете местата си на пистата! Пет минути до старта…“.
Джейсън се изправи…
… и точно в този момент родителите му се втурнаха в района на пита, а майка му се дереше:
— Джейсън, Ларва на мраволъв! Чакайте!
Носеше голям плик за пране.
Когато стигна до бокса на отбор „Аргонавт“, беше останала без дъх.
— Мамо! — възкликна Джейсън. — Какво има?
— Съжалявам, че не сварих да ги направя по-бързо — отговори Марта Чейсър, дишаше тежко.
Отвори плика за пране…
… и вътре имаше красиви състезателни екипи.
Сини.
Сребристи.
И бели.
Цветовете на „Аргонавт“.
Бяха цели гащеризони, към които имаше безшевно закачени подхождащи ръкавици и обувки. Дизайнът също беше много як. Основно бяха бели, а отдалече се създаваше илюзията, че облечените с екипите са потопили ръцете и краката си в синя боя — хубаво хрумване бяха ивиците блестящо сребристо, които увенчаваха сините участъци. На лявото рамо на екипите се виждаше номер 55.
Един екип за Джейсън.
И един по-малък за Бъг.
И още един — трети — за Сали Макдъф.
Марта подаде гащеризона на Сали.
— Скъпа, погрижих се твоят да има корсажче за гърдите.
В този момент Хенри Чейсър извади своята изненада: две кутии, на които имаше надписи „Шоей“.
— Не мога да повярвам… — промълви Джейсън.
Отвори своята кутия и извади отвътре чисто нова тъмносиня каска „Шоей“.
За Бъг имаше същия модел каска, само че неговата беше бяла. Тъй като нямаше нужда от каска, Сали получи хубаво бейзболно кепе, на което имаше избродиран надпис: „Аргонавт 55“.
— Когато в четвъртък ви гледах как победихте — обясни Марта, — си помислих: „Какъв голям отбор!“. Обаче всеки голям отбор трябва и да изглежда голям. Така че купих материали и няколко списания за ФЛК, за да проверя съвременните модни тенденции, и прекарах последния ден и половина, решена да ви осигуря външния вид на голям отбор.
Джейсън я прегърна. Бъг също.
— Благодаря, мамо!
— Хайде, момчета, облечете екипите, защото ви чака състезание, което трябва да спечелите.
След минути отбор „Аргонавт“ излезе на пистата пред ревящата публика с новите състезателни екипи. На ръцете им се полюшваха каски „Шоей“, а лицата им бяха безизразни като на покерджии.
Отборът на Ериъл Пайпър вече беше на пистата, застанал до „Свирачът от Хамелн“.
— Какво е това? Герои от комикс? — кисело подхвърли навигаторът на Ериъл.
Джейсън кимна на Ериъл, докато се пъхаше в кабината на „Аргонавт“.
— Няма приятели на пистата, Джейсън — подхвърли тя.
— Както кажеш.
Състезание 1
Чейсър с/у Пайпър
Двете летящи коли стояха една до друга на пистата. Отдясно „Аргонавт“, а отляво — „Свирачът от Хамелн“.
Всичко, което Джейсън можеше да види от кабината, беше широк, наподобяващ стъкло коридор от плексиглас, простиращ се напред, преди да завие рязко в джунглата на градските сгради.
Двукратен вой на сирена, стартовият светофар светна зелено и двете коли се стрелнаха напред от местата си в стартовата решетка, а тълпите по трибуните ревнаха възторжено.
Два болида.
Една затворена писта.
Ослепително слънце.
Размазани стени.
„Аргонавт“ и „Свирачът от Хамелн“ се наклониха и завиха, докато се носеха като два куршума по пистата и се накланяха, и връхлитаха, разминавайки се на косъм, докато се бореха за позиция.
С крайчеца на окото си Джейсън видя червено-белия нос на „Свирачът“ да се носи по пистата до него.