Кришна даде газ след нея на 2-ро.
Барнаби беше големият губещ — може би защото не излезе от колата си през целия ръчен питстоп и ругаеше старшия си механик, вместо да му помогне.
Затова излезе на трасето на 3-то място…
… само на една кола дължина пред Джейсън Чейсър.
Играта беше започнала.
През оставащите две обиколки Джейсън настъпваше Барнаби Бейкър по петите.
По някакъв странен начин сега Джейсън се чувстваше уверен. Зейвиър вече беше извън състезанието, както и Кортес и Уонг, които се бяха опитали да го изхвърлят от надпреварата. А сега Барнаби беше на мушката му.
Той знаеше слабостта на Бейкър — острите десни завои — а такива скоро щеше да има предостатъчно.
През Шикана… между айсбергите.
Джейсън се изравни с Барнаби.
Най-добрата възможност беше в края на участъка с айсбергите при един остър десен на влизане в тунела, издълбан в последния айсберг.
Лъкатушеха между айсбергите. Джейсън се приближаваше все повече и повече до Барнаби, извисяваше се заплашително над него.
Наближиха последния айсберг и Джейсън се приготви за атаката, притиснат към Барнаби откъм вътрешната страна, в очакване да започне както обикновено широк завой…
… но Бейкър не направи нищо подобно.
Вместо това взе завоя почти безупречно, блокира Джейсън…
… и запази позицията си!
Джейсън беше потресен.
„Това не биваше да се случва!“ — изкрещя той наум.
Барнаби никога не беше взимал острите завои по този начин. Дори в предишното Състезание 49!
„Не, просто извади късмет“, каза си Джейсън и започна да се приготвя да надмине Барнаби в острия десен завой пред участъка, водещ към сушата.
Обаче Барнаби отново обърка плановете му — взе завоя добре и отблъсна нападението.
— Как успяваш, Барнаби? — попита Джейсън на глас. — Откъде знаеш…
И в този миг една мисъл го порази като удар с бухалка…
… и му разби сърцето.
Дидо!
Скок в миналото:
Тази сутрин Джейсън и Дидо седяха на скалите и гледаха изгрева на слънцето. И Джейсън й разказваше как днес планира да победи Бейкър:
— Намерихме пропуск в техниката му. Бъг анализира маневрите му в състезанията, записани на видеодиск. Не го бива в острите десни завои. Там става немарлив; отваря го по-широко от нужното, така че можеш да се стрелнеш покрай него от вътрешната страна. А това трасе е тясно и с много остри завои…
И един друг спомен се стовари отгоре му.
Денят, в който беше споделил с Дидо за своите кошмари и за най-големия си страх: да не му откъснат задния спойлер. На следващия ден Хорейшо Уонг безмилостно беше откъснал задния му спойлер; а те с Бъг едва не се убиха.
Най-големият му кошмар се беше сбъднал.
Случилото се едва не беше унищожило самочувствието му.
„О, Дидо… помисли си той. — Не е възможно!“
Но доказателствата бяха очевидни. Щом кажеше нещо на Дидо, враговете му го знаеха още на следващия ден.
Дидо беше от отбора на Барнаби и Зейвиър.
Мислите му се върнаха към Състезание 50.
„Аргонавт“ профуча над старт/финала и започна последната обиколка, Обиколка 51.
Ериъл водеше.
Кришна караше на 2-ро място.
Празно пространство. След това Барнаби на 3-то.
И накрая Джейсън на 4-то.
По същество Състезание 50 се беше разделило на две състезания: между Ериъл и Кришна за победата; и второ между Джейсън и Барнаби за 3-то място.
Що се отнасяше до Джейсън, Ериъл и Кришна бяха без значение — както и да завършеше състезанието между тях, това нямаше да промени неговото място в генералното класиране. Всичко, което трябваше да направи, беше да победи Барнаби, за да отиде в Ню Йорк. Така както стояха нещата, 3-тото място в това състезание не беше по-лошо от 1-вото.
Надолу по правата покрай океана и за последен път през Шикана.
Джейсън продължаваше да настъпва Барнаби, опитваше се да намери начин да се промъкне покрай него.
Влязоха в участъка с айсбергите.
Джейсън се замисли дали да не мине отново по маршрута между трите блъскащи се айсберга, обаче реши, че щастието може да му изневери. По-добре да остане като залепен за опашката на Барнаби — все някак си ще успее да го надмине.