Но не успя да го направи сред айсбергите.
Барнаби го блокираше, понякога нагло препречваше цялата писта, за да отблъсне атаката му.
На север обратно към Тасмания.
След това в участъка, който водеше към сушата.
Още остри завои и опровергавайки предишните си несполуки, Барнаби взе всички добре — обаче сега Джейсън го притискаше на всеки завой, колите им влизаха и излизаха почти страна до страна.
Докато Джейсън и Барнаби се бореха в централната част на Тасмания, Ериъл Пайпър, след като беше провела едно почти съвършено състезание, прекоси старт/финала с пет секунди преднина пред Варишна Кришна и се класира на 1-во място.
Барнаби и Джейсън продължаваха да се състезават.
След като Ериъл и Кришна се класираха на 1-во и 2-ро място, за тях двамата още нищо не беше решено — който от тях спечелеше тази битка, щеше да замине за Ню Йорк.
Носеха са с рев и свистене по великолепния Тасманийски мост и наближаваха последния завой в състезанието — остър ляв под надлез на магистралата — и тогава Джейсън внезапно даде газ от вътрешната му страна…
… и го изяде!
Когато се показа старт/финалът, носът на „Аргонавт“ започна леко да излиза пред муцуната на „Дяволска колесница“.
— Неее! — изрева Барнаби.
А след това направи нещо напълно неочаквано.
Паникьосан и отчаян, блъсна силно Джейсън — и двете коли се отклониха над близката ивица размагнетизиращи светлини.
Джейсън се опитваше да се пребори с кормилото — но напразно. Виждаше как пред очите му неговите магнитни дискове се изпразват с поразителна скорост.
За негов късмет същото се случваше с колата на Барнаби. Тя също губеше цялата си магнитна мощност.
В този момент Джейсън видя накъде го бута Барнаби — право в една дебела бетонна колона, подпираща надлеза над главите им.
С ужасно скърцане и хрущене „Аргонавт“ облиза колоната и се обърна на една страна, плъзна се още малко и се спря в следващата колона.
„Дяволска колесница“ изигра същото представление, но се обърна на дясната върху пътя и сочеше назад.
Двете коли бяха под надлеза на магистралата, неподвижни, и от тях се вдигаше пушек.
— Как си? — подвикна Джейсън на Бъг: двамата висяха странично — само коланите ги държаха да не паднат.
Бъг отговори, че е добре.
Джейсън също беше добре, но предната част на „Аргонавт“ беше опряна в колоната, така че Джейсън не можеше да се измъкне от кабината.
— Бъг! Правилникът на професионалните състезания! Пилот през старт/финала. Ти трябва да пресечеш старт/финала. Дръж!
Свали волана на „Аргонавт“, както си беше оборудван с транспондер. Правилникът на ФЛК гласеше, че ако болидът не може да прекоси старт/финала, пилотът или навигаторът могат да завършат, ако прекосят линията с оборудвания с транспондер волан в ръце.
Джейсън подаде волана на Бъг и викна:
— Бягай! Бягай!
Бъг успя да се освободи от колана и буквално изпадна от кабината и се стовари тромаво на пътя. Обаче бързо стана, взе волана от ръката на Джейсън и хукна по магистралата.
По последните петстотин метра писта.
Тълпата, която се беше събрала да гледа последното състезание за сезона, никога не беше виждала нещо подобно.
Бъг тичаше по финалната права, малките му крака биеха асфалта, кръглото му очилато лице бе червено от усилието. Стискаше волана в десния си юмрук.
Приклещеният в „Аргонавт“ Джейсън можеше само да гледа.
— Давай, Бъг, давай!
В този момент до Джейсън се чу злокобно бръмчене.
Той се обърна и видя очуканата и нагъната „Дяволска колесница“ да се повдига от асфалта и да заема позиция за полет. Изглеждаше разбита и потрошена, но все още работеше.
Бавно се завъртя във въздуха и Джейсън видя зад волана Барнаби — на лицето му играеше злобна усмивка.
Джейсън се обърна рязко — Бъг още тичаше по пътя.
Барнаби натисна газта.
Бъг тичаше. С все сили.
Нямаше конструкция за бързина: късокрак дебеланко с очила. Потта вече беше замъглила стъклата им, но той продължаваше да тича с всички сили.
Тълпата се беше изправила на крака — но не издаваше нито звук. Бе потънала в удивено мълчание.