Заедно със Зейвиър и Кришна за Ню Йорк щяха да заминат Ериъл и Джейсън.
Това зарадва Джейсън не по-малко от мисълта, че Барнаби Бейкър и Айзая Уошингтън няма да ходят никъде.
Но в този момент се случи нещо друго, което го откъсна от мислите му.
Дидо се втурна в бокса.
Усмихна се радостно на Джейсън и се затича към „Аргонавт“.
Дидо прегърна Джейсън…
… но той не отвърна на прегръдката.
Тя веднага забеляза липсата на ответна реакция и се дръпна.
— Джейсън, какво има? Ти успя! Влезе в челната четворка. Спечели си участието в Ню Йорк Чалънджър.
В първия миг Джейсън не продума. В интерес на истината, не знаеше какво да каже. Никога не го бяха предавали по толкова нагъл начин.
В продължение на няколко дълги секунди той гледаше Дидо — търсеше по лицето, в очите нещо… каквото и да е. Нещо, на което би могъл да се довери, да повярва.
Но не намери.
Бъг и Сали веднага забелязаха, че нещо не е наред, и то сериозно. Обаче останаха настрана.
— Джейсън? — попита Дидо. — Какво е станало?
— Трябва да ти кажа нещо — отговори той. — Нещо много лично…
— Да? — нежно каза Дидо.
— … така че, надявам се, когато го предадеш на Зейвиър и Барнаби, да го повториш дума по дума.
Дидо пребледня.
Бъг ги гледаше невярващо. Сали също.
Дидо заекна:
— Джейсън… аз… какво говориш…
— Дидо, зная какво си направила. — Джейсън поклати глава. — Предавала си им всичко, което ти казвах. За страховете ми. За стратегиите ми като надминаването на Барнаби в остър завой. Неща, които никога не съм казвал на никого другиго. Вероятно си им предавала и информация за здравословното ми състояние. Сега се чудя за закъсненията ни до късно през нощта преди важни състезания, както преди онова в Италия. Питам се, дали не ме държеше нарочно буден до късно?
Дидо не каза нищо.
Сали я гледаше гневно.
Бъг беше зяпнал.
— Дори онзи случай в кафенето, когато Барнаби те заяде и ти го отсвири — обзалагам се, че и това беше постановка.
Сякаш за да потвърди, Дидо наведе глава.
— Така че когато ги видиш следващия път — продължи Джейсън, — кажи им: „Джейсън Чейсър е отново в играта. Отново и с всички сили“. Което означава, че следващия път, когато сме на една писта, те ще загубят. А що се отнася до теб, Дидо, моля те, върви си.
Гледаше я как си тръгва с нетрепващи очи.
Веднага след края на Състезание 50 започнаха да се задават въпроси за катастрофалното прекъсване на тока при последното влизане в боксовете по време на Обиколка 48.
Директорът по състезанията Колдър оглави разследването…
… и бързо направи някои сензационни открития.
Старшият механик на Ериъл се оказа прав: в Обиколка 48 питмашината на Ериъл била нападната от супермощен компютърен вирус.
Обаче същата сутрин Ериъл, предупредена от Джейсън, беше инсталирала нов файъруол в системата си и беше отблъснала страшния вирус. За съжаление тогава вирусът бе започнал да търси нов приемник и го беше открил в лицето на училищната електрическа мрежа.
Като питон, който първо смазва, а после поглъща жертвата си, вирусът се беше увил около електрозахранването на училището… и мрежата бе престанала да функционира.
Скоро беше открит компютърът — източник на вируса: оказа се машината на Върнолд Смайт от училищния отдел за части и оборудване.
Смайт си призна почти веднага и набърка не кой да е, а директора на училището Жан-Пиер Леклерк в заговора за намаляване на възможностите на Ериъл Пайпър в спортното училище, който бе започнал още от Състезание 1 и източените магнитни дискове. И защо?
Защото била момиче.
Леклерк отхвърли обвиненията и заяви, че е невинен, обаче лицето му разкриваше истината — беше го направил тъкмо той.
Училищното настоятелство още същата вечер проведе извънредно заседание и отстрани Леклерк заради предстоящото разследване. През това време изпълнителен директор щеше да е директорът по състезанията Колдър — човек с безупречно име.
Джейсън и Ериъл просто наблюдаваха драмата, която се разиграваше пред очите им.
— Благодаря за предупреждението тази сутрин — каза Ериъл, докато гледаха как Леклерк се измъква от спортното училище, качва се на колата си и потегля.