Бяха невероятен екип.
— Прекалено е добър — беше казала Сали, докато снощи седяха пред телевизора и гледаха финиширането на Черния принц в Италианското бягане: „Острие на скоростта“ профуча през линията на финала, а Зейвиър вдигна победно ръка във въздуха. — Не виждам пукнатина в бронята му.
Бъг също каза нещо.
— Няма съвършени хора, Бъг. — Джейсън поклати глава, вторачен в екрана. — Сали, донеси видеодиска с финала на Спонсорския турнир, ако обичаш.
Сали го донесе и го пуснаха. Гледаха как Зейвиър пресича финала с преднина пред противниците си, включително Джейсън на финала. Щом пресечеше финала, Зейвиър винаги правеше едно и също — стрелваше ръка във въздуха, сякаш нанася кроше.
Сали вдигна рамене.
— Джейсън, мисля, че моделът му на поведение е напълно ясен. Зейвиър се състезава. Зейвиър печели.
— Да, така е — тихичко отговори Джейсън. А после очите му изведнъж светнаха. — Сали, Състезание 25. Надпреварата, в която го победих. Има ли запис от него?
— Не.
— Но нали имаше фотофиниш? Имаме ли копие от снимката?
— Да. Трябва да е някъде тук. — Тя порови в дневника на състезанията, измъкна една снимка и му я подаде.
Джейсън я огледа внимателно.
И се усмихна.
На лицето му се изписа задоволство.
— Какво намери? — попита Сали учудено.
Джейсън гледаше напрегнато снимката.
— Слабостта на Зейвиър.
— И каква е тя?
Джейсън се обърна и я погледна в лицето. А после каза:
— Зейвиър си мисли, че е велик пилот.
Чалънджър беше състезание на шеметните скорости — ако вземеш някой завой по-отворено, колата отзад веднага ще се промуши покрай теб. Ако пропуснеш завоя с няколко метра — три болида ще се стрелнат през освободеното от теб пространство.
Трябваше да се съобразяваш и с непрекъснатия дъжд от конфети в градския участък от трасето — те замъгляваха въздуха като облак и ограничаваха видимостта. Болидите, които се движеха със скоростта на куршум, вдигаха огромни гейзери от конфети.
Трасето на Чалънджър беше супертясно и се извиваше като змия през околностите на Ню Йорк — от финалната права на Пето авеню до международното летище „Д. Ф. Кенеди“ през Бруклин. След това обратно в Манхатън през Куинс, Бронкс и стадиона „Янки“. Сложността на трасето се отразяваше отрицателно на магнитните двигатели — пилотите щяха да имат нужда от пет стопа за трийсетте немного дълги обиколки.
Още с изскачането от арките двама пилоти се озоваха начело.
Зейвиър и Джейсън.
Веднага след старта Черния принц пое водачеството.
Джейсън се беше залепил за него.
Група от десетина преследвачи се носеше подире им. Сред тях бяха Ериъл и Варишна Кришна.
В третата обиколка, докато преследвачите се носеха с рев по финалната права Пето авеню, злокобните близнаци от Русия Игор и Влад Кротски прецакаха първата си жертва: индийския пилот Чандра.
Резултатът беше катастрофален.
Фактически щеше да влезе в историята като най-голямата верижна катастрофа в историята на ФЛК.
Чандра летеше начело на групата преследвачи и братя Кротски в желанието си да се промъкнат покрай него го притиснаха от двете страни. Единият го удари в предната лява част, другият отзад вдясно, което го принуди да се завърти и да се плъзне странично.
Проблемът беше, че Чандра искаше страшно много да спечели това състезание и не отстъпи.
И направи най-голямата грешка в живота си. Даде газ, за да се измъкне от клещите на руснаците… и се стрелна напред, като завъртя колата си странично срещу вятъра — и веднага изгуби скорост.
Бам!
Бам!
Бам!
Идващите след него трима състезатели се блъснаха в болида му с пълна скорост. Настана страхотна касапница.
Летящи болиди се носеха във всички посоки по Пето авеню.
Колата на Чандра се стовари на земята и се смачка като бирена кутийка.
В този момент Жанг Лао се заби в него.
Катапултиране. Взрив.
Следващият беше Варишна Кришна. Блъснат от двама други състезатели, той не можа да избегне грозната купчина метал, в която се бяха превърнали болидите на Чандра и Лао. Той и неговият навигатор катапултираха една милисекунда преди „Калкута-IV“ да се вреже в отломките и самата тя да се превърне в скрап.