Четвъртата и последна кола, която се блъсна в металната купчина, беше „Ейриън“ на Маркос Христос. Той успя да извърти болида вертикално, за да избегне купчината скрап, но закачи отломки с лявото си предно крило, то се отчупи, гръцкият пилот изгуби контрол над болида, стрелна се надясно през Пето авеню и елиминира още трима състезатели!
Само магнитната мъртва зона ги спаси да не се блъснат в най-близката сграда и да не се размажат в стените й.
Четвъртата кола мина през мъртвата зона, спря и като простреляна птица падна на асфалта.
Крайният резултат от тази голяма верижна катастрофа беше двояк.
Първо: катастрофата беше причина от двете страни на Пето авеню да израснат две купчини потрошени болиди, които оформяха своего рода тясна вратичка, през която можеше да минава само по една кола.
Второ: Зейвиър Зонора и Джейсън Чейсър успяха да се откъснат от останалите състезатели.
Нюйоркското състезание Чалънджър, в което победителят взимаше всичко, на практика сега се оказа само с двама съперници.
Зейвиър и Джейсън начело.
Сами.
Пилотираха в състезанието на живота си.
Стрелкаха се наляво и надясно по градския участък от трасето. След това поеха с рев по бруклинските улици, преди да се стрелнат по пистите на международното летище и да намалят на острите завои.
През цялото време Зейвиър караше съвършено и нито веднъж не даде възможност на Джейсън да го задмине.
Джейсън беше само на няколко дължини зад „Острие на скоростта“.
Всъщност с всяка обиколка скъсяваше разстоянието по свръхтясното трасе през града точно преди да излязат на финалната права — обръщаха се наляво и надясно из покритите с конфети каньони на Ню Йорк Сити — обаче в правите градски участъци Зейвиър се отскубваше напред и стопяваше наваксаното от Джейсън.
Положението му беше до болка познато.
Независимо какво опитваше, Джейсън не можеше да мине покрай Черния принц. Беше на половин секунда от него, но със същия успех можеше да е и на половин час.
Мина и Обиколка 20, а Зейвиър продължаваше да е начело.
Обиколка 25 — Джейсън все още беше зад Зейвиър.
„Той е просто прекалено добър. Прекалено добър! Но това е и неговата слабост, защото се мисли за велик.“
— Сали? — каза той по радиото. — Време е да стартираме плана. Готова ли си?
— Ти си абсолютно луда суперзвезда! Но точно затова те обичам. Добре, да почваме.
Джейсън направи следващата обиколка — Обиколка 26 — с бързината на куршум, лепнат за задния спойлер на Зейвиър, но в сравнение с предишните обиколки имаше чувството, че е изостанал.
И това беше вярно.
— Джейсън — обади се Сали, — тази обиколка си със секунда по-бавен от Зейвиър.
— Секунда не е страшно. Надявам се, че Оливър Кох също го е забелязал — отговори Джейсън.
Обиколка 27-и Джейсън изостана още от Зейвиър.
— Още половин секунда… — осведоми го Сали. — Той ти се измъква!
Беше вярно. Зейвиър вече му се измъкваше и дори зрителите можеха да го забележат.
Обаче това беше част от плана. Планът можеше да успее единствено ако Зейвиър си помисли, че печели преднина.
Тъй като оставаха само три обиколки, състезанието изглеждаше вече решено.
Зейвиър водеше.
Джейсън летеше зад него.
След това празнина, благодарение на голямата верижна катастрофа. После двамата руснаци и Ериъл Пайпър.
Обиколка 28 — Зейвиър вече водеше на Джейсън с две секунди.
В боксовете Сали хвърли поглед към Оливър Кох — старшият механик на „Острие на скоростта“ гледаше екрана на компютъра и говореше бързо в микрофона.
— Оливър захапа въдицата — съобщи тя по радиото.
— Чудесно — отговори Джейсън. — Нали точно това внимание към подробностите му спечели титлата Старши механик на годината. Сега ще му помогне да изгуби това състезание.
Обиколка 29 — преднината на Зейвиър се увеличи с още 0,2 секунди.
Сали си пое дълбоко дъх.
— Джейсън, дано да си прав.
Започна последната обиколка.