Преднината на Зейвиър беше цели 2,2 секунди. Дори да го настигнеше в S-образния участък в града, който беше близо до финалната права, Джейсън щеше да спечели само секунда.
Зейвиър вече беше недостъпен.
Обаче тогава се случи нещо странно.
Веднага щом започна последната обиколка, Джейсън започна да догонва Зейвиър — бавно, в продължение на цялата обиколка.
Стигнаха до международното летище и преднината беше 2,0 секунди.
Нагоре през Куинс — и преднината се смали до 1,7 секунди.
После през Ийст Ривър и надолу през Бронкс — и преднината вече се беше смалила до 1,5 секунди.
Бъг каза нещо.
— Знам, знам! — тросна се Джейсън. — Ако съм прав, всичко ще стане така, както го намислих. На това разчитам! Финалната права на последната обиколка е единственото място, където мога да го пипна.
В този момент двете коли започнаха да заобикалят стадион „Янки“ и поеха на юг в пълните с конфети градски каньони за последен път.
И Джейсън атакува.
Както беше правил през цялото състезание — в острите десни завои в града.
Преднината на Зейвиър започна бързо да се топи:
1,2 секунди…
1,1 секунди…
1,0…
Докато накланяше болида и описваше зигзаги между сградите на Горен Уест Сайд, Джейсън видя през облаците падащи конфети „Острие на скоростта“ — и видя, че го наближава все повече и повече.
Зейвиър вероятно очакваше точно това — последен опит, последен напън.
„Точно това е ключът“, мислеше си Джейсън.
Двамата се стрелнаха през Сентръл Парк при пресечката на 79-а улица — и когато излетяха от Сентръл Парк откъм страната на Пето авеню, преднината на Зейвиър се беше стопила до половин секунда.
Оставаха само двайсетина секунди от състезанието. Болидите се спуснаха през Горен Ийст Сайд през снега от конфети. Зейвиър взимаше завоите перфектно и не можеше да бъде надминат, но Джейсън идваше все по-близо.
Видя се и последният завой, водещ на Пето авеню.
— Почваме — каза Джейсън.
Двете коли излязоха на правата.
И тогава Зейвиър го направи — точно както Джейсън се беше надявал.
На триста метра от финала той замахна с юмрук към небето в знак на триумф.
Както го беше правил при всяка от победите си в Спонсорския турнир.
И в Италианското бягане.
Както и при всяко друго състезание, което беше печелил в спортното училище.
Както Джейсън правилно беше забелязал, Зейвиър имаше навика да празнува предварително.
В този миг Джейсън даде газ до дупка.
Гледката беше удивителна.
Зейвиър в „Острие на скоростта“ се носеше по Пето авеню под одобрителните възгласи на тълпата. Цепеше падащите като сняг конфети, вдигнал триумфално юмрук…
… и неочаквано до него сякаш от нищото изскочи „Аргонавт“!
Когато двете коли стигнаха до купчината смачкан метал, останал от двете страни на финалната права от участвалите във верижната катастрофа болиди, Джейсън се стрелна напред и плъзна болида си пред този на Зейвиър!
Тълпата ахна от тази дързост.
Очите на Черния принц направо щяха да изскочат.
„Аргонавт“ влезе с рев в тесния проход между отломките и се стрелна от другата страна като ракета към финала.
Пресече го.
Първи.
Първо място.
Причината беше снимката.
Снимката от единствената победа на Джейсън над Зейвиър. Победата в Състезание 25 благодарение на фотофиниша.
Вторачен внимателно в нея вечерта преди Чалънджър, Джейсън беше забелязал нещо много странно.
Там, където преди беше виждал само как носът на „Аргонавт“ пресича финала сантиметри преди „Острие на скоростта“, сега видя нещо съвсем различно.
Зейвиър, който си беше помислил, че е спечелил, макар това да не беше така, беше вдигнал преждевременно ръка във въздуха.
Така Джейсън беше съставил своя план — щеше да използва съвършения екип механици на Зейвиър срещу него, като им позволи да го захранват с информация за нарастващата му преднина. А после, в последната обиколка, щеше да нанесе своя удар. През цялата последна обиколка щеше по малко да наваксва изоставането и да го надмине на финалната права. Мястото, където той сваляше гарда си — единственото място на пистата, където беше уязвим.