Обърна се и си тръгна.
Летящите платформи с шестнайсетимата пилоти, които щяха да участват в Мастърс, се рееха ниско над Пето авеню.
Целият Ню Йорк се беше изсипал тук, за да ги види. По градските улици се бяха струпали може би десет милиона души и махаха с флагчета. Гирлянди падаха от високите етажи на небостъргачите и се смесваха с несекващия дъжд от конфети.
Джейсън, Сали и Бъг стояха на огромната платформа от папиемаше — изработена с формата и цветовете на „Аргонавт“ — и махаха на приветстващите ги тълпи.
На другите платформи имаше познати лица.
Алесандро Ромба.
Ла Бомба Ромба. Настоящият световен шампион и тази година победител в Сидни, Лондон и Италия. Ако тази седмица спечелеше Мастърс, щеше да се превърне в първия състезател, печелил Златния голям шлем — всички четири състезания от Големия шлем през една и съща година.
На друга платформа беше Фабиан.
Злокобният французин, когото Джейсън беше унижил в показното състезание в Италия.
Етиен Труво — не по-малко злият съотборник на Фабиан. Човекът, който толкова безмилостно беше откъснал крилото на Джейсън в Италия.
Двамата пилоти от американските ВВС — Ангъс Карвър и Дуейн Левицки. Тълпата ги посрещаше и изпращаше с шумни викове и ръкопляскания.
В един момент по време на парада погледите на Джейсън и Фабиан се срещнаха.
Французинът му се усмихна, изобрази с ръка пистолет — и усмивката му изчезна, когато дръпна спусъка.
Докато Джеймс и останалите бяха на парада по Пето авеню, „Аргонавт“ — малкият храбър „Аргонавт“ — беше в бокса на отбор „Ломбарди“ на Шесто авеню за основен ремонт.
Умберто Ломбарди не можеше да предостави на Джейсън фабрично нов болид за сериите Мастърс, но както беше направил в Италия, можеше поне малко да обнови „Аргонавт“: нови дюзи за сгъстен въздух, нов заден спойлер и комплекти от най-добрите магнитни двигатели, които можеха да се купят с пари — „Ферари ХП-7“.
„Аргонавт“ вече не беше смесица от напълно различни части — сега, поне отвътре, представляваше цялост.
Отвън обаче хората на Ломбарди не пипнаха нищо.
Единственото, което Ломбарди ги накара да направят, беше да пребоядисат болида и да го полират. Не в цветовете на отбор „Ломбарди“, а в неговите собствени: синьо, сребристо и бяло.
Следобед, когато Джейсън, Бъг и Сали се върнаха от парада и изкараха „Аргонавт“ от бокса, той направо блестеше.
И беше готов за състезанията.
Джейсън и неговият отбор не отидоха на никоя от официалните прояви — вечери, спонсорски сбирки, коктейли.
След като в Италия бяха видели колко са кухи, бяха решили да не си губят времето с тях.
Останаха на официалната тренировъчна писта на Лонг Айланд Саунд и изпробваха преработения „Аргонавт“ с различни скорости — а привечер се върнаха в къщата на братовчедите на Джеймс в Ню Джърси.
Чейсърови, кланът Макдъф, Ериъл Пайпър и Скот Сиракюз седяха около масата и обсъждаха различни тактики.
— Важното е системата на елиминациите — обясни Сиракюз. — И в четирите състезания се използва едно и също генерално класиране. Както в спортното училище получаваш 10 точки за победа и 1, ако се класираш на 10-о място, а ако не завършиш — нула точки. В края на всяко състезание класиралите се на последните четири места се елиминират. В Състезание 1 се надпреварват 16 състезатели; в Състезание 2 вече са 12; в Състезание 3 — 8, а в последното, Състезание 4, само 4.
— Затова първото състезание е просто — продължи той. — Ако пресечеш финала сред последните четирима, си аут. Ако оцелееш в първото надбягване, елиминирането зависи от точките на всеки в следващите състезания.
— Не забравяйте принципа на Бредбъри — обади се Хенри Чейсър, който както винаги играеше ролята на експерт пред телевизора. И намигна.
— Да, татко — въздъхна Джейсън и поклати глава.
— Вижте! — извика едни от братовчедите му пред телевизора. — Може да се залага на Джейсън!