Ан беше махнала малката си шапка и сега оправяше косите си пред едно огледало.
— Имах компаньон от Хамърсмит до Марбъл Арч. Отгатни кой беше?
Той поклати глава, посегна към сребърната кутия на масата и си взе пура.
— Твърде съм ленив днес, за да гадая — каза той. — Освен това не познавам приятелите ти.
— Отгатни!
Марк изръмжа и се облегна по-удобно в креслото.
— Вероятно е бил някой интересен човек.
— Главният инспектор Брадлей!
Той беше удивен.
— Брадлей? Защо го е направил? Спря ли те? Къде беше стоката…?
Тя се изсмя на усилващия се поток от въпроси и облекчението, което му достави веселостта й, беше очевидно.
— Помоли ме да го повозя и аз приех. Не можех да откажа. Пита за теб.
Марк премига.
— Смешен човек — се усмихна той неловко. Тя стоеше пред огледалото, като поставяше в ред косата си с малък златен гребен. Той можеше да вижда овалното й лице, отразено в огледалото, червените устни и големите сиви очи под право вчесаните златни коси.
— Всеки път, когато се погледна, мисля, че все повече заприличвам на истинска лоша жена, Марк! Трябва да си боядисам косите черни!
Марк не отговори и настъпи около една минута мълчание. Той седеше на края на канапето с поглед, втренчен в килима, когато тя отново заговори.
— Понякога решението ми изисква твърде много да бъде подкрепено. Относно Брадлей — как го наричаш ти — Брад? Не можех да определя истинското си чувство към него, докато го возех по Бейсуотър Роуд. Трябваше да се чувствувам възмутена, но въпреки това не бях такава — твърде отегчително е да поддържам изкуствено омразата си. Аз все си казвах: ето тук седи човекът, който уби бедния Рони — той ли го уби наистина? Може би е бил някой от другите — може би Симъндс — този грубиян?
— Брадлей го уби — Марк продължаваше мрачно да се вглежда в килима. — А също и стария Ли, предполагам…
Тук той се поколеба, като почна да се разхожда нагоре-надолу по стаята със свити рамене. Обикновено равното му лице беше придобило неприятно изражение.
— Мразя да говоря за Рони, но ти повдигна този въпрос два пъти през миналия месец. Какво се е случило, никой не знае.
Той се спря пред писалището, отключи едно от чекмеджетата, извади един плик и изсипа съдържанието му върху масата. Прегледа листовете и като отдели една изрезка от вестник, приближи се към камината, където светлината беше по-силна.
— Не съм ти казвал това по-рано — то е една изрезка от „Саут Истърн Хералд“ и дава твърде акуратно описание на това, което се е случило.
Като постави пенсне на очите си, той прочете:
„Рано сутринта през миналата сряда «Летящата бригада», под началството на инспектор Брадлей е посетила «Леди Стерс», стара, полуразрушена къща, собственост на Елиджа Жозеф, холандски или руски евреин. Вярва се, че това действие на полицията е свързано с оплакванията от страна на митническите власти, че се е засилила контрабандата на артикули с големи вносни мита. Когато полицията пристигнала в «Леди Стерс», намерила къщата празна, но стаята, в която живеел Ли, била толкова разбъркана, че полицията останала с впечатлението, че тук е имало някакво нападение. На рамката на прозореца откъм канала, който бил отворен, а също и на пода, имало следи от кръв. След претърсване на канала е бил намерен трупът на мъж, който от справката се е оказал някой си Роналд Перимен, живущ на «Бруклин Стрийт» 904. Смъртта му е последвала вследствие удар с тъп предмет. Ли Жозеф също е изчезнал. Скотланд Ярд има известни подозрения, които може би ще доведат до арести. Съдържателите на гаражи от квартала, които в последно време са държали каквато и да е чуждестранна кола на гараж, се молят да се явят в Скотланд Ярд. Подобна кола е била видяна да иде след убийството от Медоу Лейн“.
— Това е тяхната история — каза Марк, като сгъваше листовете. — Моята е малко по-друга. Къщата на Ли Жозеф е такава, каквато по романите красноречиво се нарича контрабандистка дупка. Ние имахме с него една или две работи и Рони беше човекът, който обикновено посредничеше. Ли Жозеф го обичаше. Същата нощ Рони беше при него по работа да улесни преминаването на едно голямо количество тютюн. Няма съмнение, че докато той е бил там, полицията е обградила къщата.
— Какво става с Ли Жозеф? — попита тя. Той поклати глава.
— Господ знае. Вероятно той се е изпарил още при първия признак на опасност. Ли беше във връзка с много холандски и германски параходи, които слизаха надолу по реката, а имаше също и моторна лодка, която можеше бързо да го заведе при тях. Той беше необикновено силен старец. Полицаите са изненадали Рони и са искали да го накарат да говори. Понеже не е пожелал, някой му е нанесъл фаталния удар и за да замаскират всичко това, измислили са тази история. Къде е шофьорът на таксито, което е довело тези мистериозни личности? Кой ги е видял? Никой не е чул нищо за тях. Тази част от разказа им е чиста измислица.