— Забравих това — каза той задъхано. — Трябваше да го хвърля в шкафа, а сега е вече късно.
Той погледна безпомощно пакета и после нея.
— Аз поемам риска — каза тя късо и преди той да може да възрази, тя беше вън от стаята.
След пет минути тя се върна облечена с коженото си шофьорско палто. Все пак той още се колебаеше дали да даде пакета.
— Може би това е скроено… Седемен… Брадлей — може и двамата да са вътре. Не искам да рискувам.
Въпреки това тя знаеше, че той искаше тя да поеме риска и да изнесе пакета от къщата.
— Иди просто до Темза и го хвърли вътре.
Тя се изсмя на нервите му.
— Колко глупаво!
Тя почти издърпа пакета от ръцете му и го пусна в дълбокия си вътрешен джоб.
— Ако се случи нещо, ще ме замесят в тази история. Естествено, аз ще бъда с теб, и ако ти ме издадеш…
Тя го погледна втренчено, почти невярваща, че той говори това.
— Разбира се, няма да те издам, Марк.
VIII
Ан слезе в гаража, запали лампите и провери бензиновия резервоар, след това отвори вратите и като отмести дърветата, които подпираха колата, остави я по инерция да слиза бавно по слабия наклон към улицата. Затвори вратите на гаража и хвърли бърз поглед в ляво и дясно. Имаше два пътя за излизане: единият през Ню Кавендиш Стрийт, а другият през успоредната на нея улица. Тя избра последния, бързо отправи колата нататък, зави към Портланд Плейс и оттам тръгна с равен ход и без спиране към Риджънт парк.
Като направи голяма обиколка, дойде до Роуд Авеню и няколко минути по-късно хвърчеше по Фицджонс Авеню. Правият път за Оксфорд, който води през Мейдънхед и Хенли, тя избягна и по страничния път достигна до Биконсфилд и Марлоу.
Мъчно беше да се избегне Хенли. Тя мина през широката главна улица със слаб ход и както вярваше, незабелязана. Беше достигнала началото на дългото шосе за Оксфорд, когато чу един глас да вика след нея. Обърна бързо глава. В една странична пътека бе спряла голяма кола; фаровете й слабо горяха. Тя видя трима мъже да стоят в края на пътеката. Докато двамата се спуснаха към колата си, третият се опита да скочи на калника на нейната кола.
Тя подаде внезапно газ и колата хвръкна напред. Време беше да побърза. От преследващата я кола сигнализираха „спри“. Вероятно полиция — по звука на машината тя позна новите коли, които те употребяваха.
Сега тя имаше пред себе си прав път, но изведнъж се яви пресечено шосе — тя го видя при бързина 80 мили в час, не обърна внимание на отчаяно святкащата тревожна лампа и със страшна бързина премина на не повече от тридесет сантиметра пред носа на един ролс, който идваше под прав ъгъл към нея. Зад ролса тя видя трепкащите светлини на един голям камион, който бе попречил на преследването за минута. Огледалото от лявата й страна ясно отразяваше светлините на полицейската кола, които се виеха ту в ляво, ту в дясно, вероятно под внезапното действие на спирачките. Едно далечно „паф“ — пукане на гума — нищо друго не можеше да наподоби този звук.
Сега тя беше преминала един остър завой на пътя. Половин миля по-нагоре, от двете страни на шосето имаше малки къщички, след което следваше кръстопът, на който през деня стоеше полицай. Близо до вилите имаше страничен път, който водеше на север и който единствен беше безопасен, макар че по средата му се намираше малко селце. Спидометърът показваше 45 мили в час, тя погледна назад, но не видя нищо. Не се чуваше нищо подозрително, но тя би могла да бъде измамена, защото тясното шосе правеше много завои. А ето и селцето — тя намали на 20 мили.
От тъмнината се появи полицай на кон. Той вероятно не беше чул нищо, защото й махна с ръка. После изведнъж чу острия писък на свирката му и увеличи бързината. На другия край на селцето пътят беше идеално прав и скоро поправян. Тя натисна педала и полетя напред. Тъмнината беше непрогледна, светлината от фаровете осветяваше шосето и живия плет покрай него.
Насреща й се показа мост. Тя намали хода и изведнъж в дясно от нея се появиха две ярки светлини и над тях една зелена, която ясно издаваше характера им.
Трябваше бързо да решава. Нямаше място да обърне колата и ако свирката на конния стражар значеше нещо, то беше, че тя е преследвана и че той е получил сигнал да я спре. Знаеше, че местната Бъкингамска полиция имаше специален начин за борба с автомобилните бандити.
Когато загаси фаровете, тя спря колата на върха на моста, извади пакета, който носеше, и го хвърли в реката. После пак подкара бавно колата.
Автомобилът, който идеше срещу нея, се движеше също така много бавно, като държеше средата на пътя. Като запали фаровете, тя натисна клаксона, но автомобилът не се отмести. Не можеше да направи друго, освен да спре. Двете коли се заковаха едновременно на няколко сантиметра една от друга. Тя видя двама души да се приближават тичешком и чу един омразен глас.