Той бързо вдигна глава. В хола имаше звънец, който беше прозвучал три пъти. Отиде до прозореца и погледна навън. Кавендиш Скуеър беше празна, никакъв автомобил не се виждаше. Трябва да е Ан — тя винаги използваше втория звънец, скрит под обикновения и невидим за останалите посетители.
Отиде в хола, отвори вратата и направи крачка назад при вида на посетителите. Беше Брадлей, а зад него — двама от помощниците му.
Студените очи на детектива фиксираха едрия мъж.
— Очакваш ли някого? — попита той.
Марк се беше съвзел.
— Разбира се. Чаках новини за Тайзър. Той се е разболял тази нощ.
— Телефонът в Дома също ли е болен? — попита другият с равен тон.
— В Дома няма никой, който да знае да си служи с телефон — отговори Марк с усмивка. — Знаеш добре каква сбирщина от невежи дяволи са те. Трябва да намеря помощник на Тайзър. С мен ли искаш да говориш?
Брадлей отвори тефтерчето си и извади някакъв документ.
— Имам разрешение да обискирам жилището ти — каза той. — Надявам се, че не идвам късно!
Учудващо самообладание притежава Мак Джил, помисли той, но също и разочароващо. Очевидно, беше дошъл късно. Той нямаше да се смее, ако го беше страх, че тази визита може да има неприятни последици за него.
— Влезте — каза той почти самодоволно и детективите го последваха в столовата.
Марк отиде направо към писалището и завъртя един от двата ключа.
— Махни си ръката оттам! — извика Брадлей остро. — Какво е това?
Мак Джил сви широките си рамене.
— С този бутон се затваря автоматически главната врата. Твоите хора я оставиха отворена, а аз съм твърде чувствителен на течение.
— Вратата беше затворена — каза Брадлей сухо. — За какво е другият ключ?
— Той отваря вратата — беше краткият отговор.
Детективът постави ръка на по-малкия лост и кимна на един от хората си.
— Иди в хола и виж какво ще стане.
Той обърна лоста и човекът, който стоеше на прага, потвърди казаното от Мак Джил. Брадлей обърна другия.
— Случи ли се нещо? — попита той.
— Не, сър.
— Той не затваря вратата, а? За какво служи тогава? — попита той.
Очите на Марк Джил срещнаха неговите, без да мигнат.
— Вероятно механизмът е нещо развален — каза той. — Опитайте първия ключ. Единият от двата управлява вратата.
Брадлей обърна обратно лоста и чу шума от затварянето на вратата.
— Сега можеш да седнеш, докато тези двама господа извършат обиска на стаите — каза той и Марк послушно седна на канапето и посегна към цигарите.
— Имам право да пуша, нали? — попита той саркастично.
— Някой ден ще ръждясаш — каза Брадлей.
Час и половина детективите претърсваха, като обръщаха дюшеци, почукваха стените. Мак Джил с усмивка гледаше претърсването на стаята, в която седеше. След малко той бръкна в джоба си и извади един ключ.
— Зад облицовката, в ляво от камината има една каса — каза той. — Това е ключът от нея.
Брадлей взе ключа, без да каже дума, отвори касата и прегледа съдържанието. Когато свърши, той попита:
— Имаш гараж, нали? От кухнята вероятно води врата за там.
— Позволете ми да ви покажа — каза той учтиво и като стана, тръгна пред тях.
В кухнята Брадлей видя стоманена пещ. Тя още беше топла. Той отвори желязната врата и разбърка светещите въглени.
— Полезна — каза той.
— Много — отговори Мак Джил. — Вътре горя любовните си писма.
Инспектор Брадлей се усмихна, не му липсваше чувство за хумор и отговорът за момент го развесели.
— Казаха ми, че си голям любовник?
През цялото време той внимателно наблюдаваше другия.
— Кое е последното ви завоевание — мис Перимен?
Той видя Марк да се намръщва и се почувствува облекчен. Преди да може да отговори, Брадлей посочи вратата към гаража.
— Отключи я! — каза той.
Последва Мак Джил надолу по стълбите, почака, докато се запалят лампите и после се огледа. Някакъв шум се носеше от малката постройка — шум от течаща вода. Изведнъж той видя откъде иде шумът. Той идеше от вътрешността на един тръбовиден шкаф от галванизирано желязо.
— Какво е това? — попита той.
— Нова система за вентилация — каза Марк Джил весело. — Аз имам практичен ум.
Детективът отвори стоманената врата. В светлината, която хвърляше джобното му фенерче, той виждаше само блясъка на падащата вода. Като си вдигна ръкава, той бръкна до дъното на шкафа, където напипа издатината — кръгло възвишение, покрай което водата шумно се стичаше.