— Има ли нещо там? — попита Марк Джил спокойно.
В един от ъглите на гаража имаше голям цилиндър, обвит в кафява книга. Брадлей скъса обвивката и извади отвътре един бял кристален отломък. Той беше кръгъл и надупчен на равни интервали с дупки колкото монета от шест пенса. Помириса го и като намокри пръста си, потърка го по ръба на кръга и после го допря до езика.
— Сол — каза той.
Мушна диска в шкафа и го постави на дъното. След няколко секунди солта се стопи и изчезна.
— Мога ли да възстановя малкия ти план, Мак Джил? — попита той. — Ти поставяш вътре един такъв диск от сол или захар — предполагам, че захар е по-безопасно, — върху него слагаш незаконните си притежания и затваряш вратата. При първия признак от опасност пускаш водата да тече — ключът върху писалището — разбира се!…
Той кимна усмихнато и за пръв път Мак Джил показа признаци на неловкост.
— Когато полицията те посети, ти обръщаш ключа, водата отнася запаса от кокаин и доказателството изчезва. Твърде остроумно!
Той тупна Марк Мак Джил по гърдите.
— Не опитвай втори път това средство — аз ще обискирам първо гаража, което ще има твърде неприятни последици за теб. Къде е мис Перимен?
Той зададе въпроса грубо, толкова грубо, че Марк отстъпи една крачка назад.
— Мис Перимен не заема този етаж — каза той.
— Но ти очакваш новини от нея, нали? Тя е личността, която очакваше.
Смехът на Мак Джил не прозвуча много естествено.
— Действително, драги инспекторе, идват ти фантастични идеи — откъде ги взимаш? Признавам, че е голяма радост човек да срещне един полицай с достатъчно фантазия, за да съчинява истории, но същевременно…
— Ти чакаш мис Перимен и ще почакаш доста време — каза Брадлей. — Тя беше арестувана тази нощ по шосето за Оксфорд.
Марк стоеше съвсем спокойно, нито един мускул по лицето му не трепна, само с едно мигане на клепачите издаде заинтересоваността си.
— Неприятно ми е да чуя това. — В какво я обвиняват?
— В пренасяне на наркотици — каза Брадлей.
При обикновени обстоятелства Марк би се усъмнил, но за момента беше уплашен и дори не съобрази, че Брадлей може да лъже.
— Не знам нищо за това — каза той високо. — Ако тя е пренасяла такива работи, то е било без мое знание. Ако казва, че ги е взела оттук, лъже. Къде ги намерихте? В колата?
Едва беше изрекъл последните думи и съзна заблуждението си. Ан би хвърлила пакета при първа опасност. Той казваше на детектива неща, които дори и самото момиче не знаеше — че колата съдържаше нещо повече, отколкото Ан Перимен можеше да си представи.
X
Марк Мак Джил, под някакъв полусърдечен подтик се бе постарал да намали до минимум риска, на който се излагаше Ан толкова често. В девет случаи от десет тя носеше пакети с най-невинна сол. Истинската стока беше скрита в едно специално отделение на колата, зад кожената тапицерия.
Тази нощ Ан носеше твърде опасен товар за Оксфорд и той се надяваше на нейния естествен усет да избягва опасностите. Но преди една седмица тя бе ходила в Бирмингам и сега тайникът в колата бе пълен с голямо количество кокаин.
В края на пътуването Ан винаги биваше посрещана от специален човек, който гарираше колата. Тогава, без тя да знае, изваждаха истинския товар. Но нещо беше уплашило хората от Бирмингам. Тя не беше успяла да предаде пакетите, които носеше, нито колата беше посрещната. Нито Марк, нито куцият му механик бяха извадили стоката. Тя бе още там, когато Ан излезе да срещне аероплана.
Той не се уплаши много от това. Колата също беше много добро скривалище, както и стоманеният шкаф. Малко след като Ан замина, му дойде наум, че онези от Оксфорд може да извадят съдържанието на колата и вероятно щяха да бъдат изненадани от количеството. Но това беше работа, която можеше лесно да се уреди.
Той усети как Брадлей се мъчи да прочете изражението му и се засмя.
— Исках да кажа, че… — почна той.
— Искаше да кажеш — каза Брадлей, — че Ан Перимен е носила и нещо друго в колата, освен пакета, който е хвърлила в реката.
Марк Мак Джил примига.
— Не знам нищо за това — каза той бързо. — Няма никаква причина тя да хвърля каквото и да било в реката. Беше излязла на екскурзия до Оксфорд. Къде е сега?
Брадлей малко забави отговора си.
— Тя е в участъка Кянън Роу. Предполагам, че ще пожелаеш да предложиш гаранция и за това ти казвам на прост английски, че ще се противопоставя на това. Опитвах се да спася това момиче, но тя вече е изправена пред публичен скандал и не мога нищо да направя.
Той замислено поглади брадата си, като все още гледаше човека, когото мразеше.