Обвинението беше прочетено — че умишлено е убил Хари Бендън, като го е застрелял с револвер през нощта на 13 април на Фелоу Стрийт.
— Има ли защитник? — попита съдията.
Брадлей поклати глава.
— Не, господин съдия. Предлагам днес да се прочете формалното разрешение за арест, а също бих ви помолил да издадете нареждане да се задържи до следващия петък.
Човекът на подсъдимата скамейка се наведе през перилата, които го обграждаха.
— Ако те пипна някога, Брадлей, ще откъсна сърцето ти! — изръмжа той.
От останалите му думи никой нищо не разбра.
Разрешението за арест беше бързо прочетено и затворникът изведен от залата.
— Преглеждан ли е този човек от лекар? Изглежда твърде странен.
— Докладваха ми — отвърна Брадлей, — че трябва да бъде наблюдаван. След ареста си е искал кокаин — това е главената причина.
Съдията тъжно поклати глава.
— Броят на подобни хора, които минават през подсъдимата скамейка, напоследък страшно много се увеличи. Откъде вземат тези хора наркотици?
— Кокаин се доставя систематически из цялата страна — каза Брадлей.
Дартър моментално скочи на крака.
— Надявам се, че този ужасен случай не е предназначен да предубеди господин съдията по едно друго дело, което сега следва — каза той, — делото на Ан Перимен.
— Нямах това намерение!
Брадлей почти изрева думите, но адвокатът продължи:
— Внезапният ефект от довеждането на Смит в съда и тази забележка към наркотиците трябваше да създаде една враждебна атмосфера. Не знам какво обвинение ще се прочете срещу Ан Перимен, но…
Някой се докосна до лакътя му — Марк Мак Джил беше влязъл в залата и седеше до него. Брадлей го бе видял с периферното си зрение.
— Стига — каза той тихо и после, докато Брадлей, съдията и помощникът разговаряха нещо, добави:
— Какво ще направи Брадлей? — попита той.
— Ако стоката, която са намерили в колата е кокаин, сигурно ще я обвини в незаконно притежание на опасни наркотици.
— Но намерили ли са?
— Не съм чул — каза Дартър. — Всичко, което знам, е, че Брадлей е претърсил скритите джобове.
Мак Джил вдигна вежди.
— Колко ще получи тя?
— Три месеца — може шест. Кокаин е било, разбира се.
Марк кимна.
— Тя не знаеше, че той е там.
Дартър се усмихна скептично.
— Искате да ми кажете, че не е знаела за стоката, която е носила?
— Не, тя дори не знаеше, че пренася въобще нещо.
В този момент помощникът извика името на Ан Мери Перимен.
Ан влезе в залата, кимна на Марк и седна на подсъдимата скамейка с лека усмивка. Брадлей беше виждал по-рано същата усмивка на лицето на брат й, беше го виждал да седи със същото безгрижие на това място на срама.
— Е добре, мистър Брадлей!
Ан говореше. Той не вярваше на ушите си.
— Най-после ме доведохте там, където искахте. Този ден трябва да е много щастлив за вас.
— Не говорете на никого друг в съда, освен на мен, моля, — прекъсна я съдията.
Тя се усмихна иронично.
— Добро утро, господин съдия! Предполагам, че трябва да ви кажа нещо?
Помощникът погледна листа пред него.
— Обвинена сте, че сте карали автомобил с опасна бързина. Признавате ли се за виновна или не?
Съдията отново се намеси.
— Тази сутрин ми съобщиха, че ще има още едно обвинение. Аз не виждам такова.
За изумление на Марк Джил инспектор Брадлей поклати глава.
— Няма друго обвинение, господин съдия — каза той. — Нищо не е било намерено, което да послужи за база на друго обвинение.
Ан първа се съвзе.
— Не искате да бъдете милостив, нали? Мразя това! — каза тя.
Съдията се опита да я спре, но тя продължи. Чувствуваше се странно екзалтирана, беше възбудена от някакво чувство на господство. Брадлей лъжеше! Той лъжеше заради нея и по такъв начин се бе поставил във властта й — тя потръпна при тази мисъл. В нея имаше някакво страшно желание да го нарани така, както той беше направил с Рони.
За момент изгуби всякакво чувство на опасност, забрави Марк и това, което го застрашаваше, знаеше само това, че неприятелят й се беше поставил в ръцете й.
— Моят добър приятел, инспектор Брадлей, който иска така много да ми помогне! Помогна ми, като ме доведе до затворническа килия!
Дартър силно изплашен се опита да я спре.
— Мис Перимен, по-добре ще бъде, ако…
Тя спря речта му с жест.
— Детективът — инспектор Брадлей, е бил винаги добър към мене! — Гласът й стана по-висок от гняв. — Не мога да си спомня колко пъти той се опитваше да ми покаже правия път. Ние често сме се срещали в малки ресторантчета на обяд и аз съм танцувала с вас, нали инспекторе? Аз му се нравя много — той казва, че би направил всичко в света за мен.