— Дори и мъртвите не са запазени от хулите ви. — Гласът й бе потиснат. — Даже и човекът, когото убихте.
— Каква малка глупачка сте вие — каза той тъжно. — Опитахте се да ме съсипете днес — вестниците ще бъдат пълни с това ваше обвинение. „Детектив, влюбен в затворничка“ — ето ви един роман!
Тя се обърна гневно.
— Не казах, че сте влюбен, а мекосърдечен! За хора от вашата класа това минава за любов.
Той кимна. Старият тъжен израз се върна в очите му.
— Можете да го наричате любов — вярно е.
Смехът й беше твърд и горчив:
— Любов! Надявам се, че ме обичате, че ден и нощ не изчезвам от ума ви, че съм мъка за вас и че сърцето ви боли!
Надеждите й се сбъднаха, тя се екзалтираше при тази мисъл.
— Мразя ви и мразя вашата професия. Вие живеете върху мизерията и скърбите на мъже и жени. Повишават ви съразмерно с броя на сърцата, които късате и съществуванията, които съсипвате!
Тя видя, че Брадлей се усмихна и се вбеси. Той се усмихваше меко.
— Излезте от съда — каза той. — Един полицай ще се погрижи с вас да не стане нещо. Детектив ще внимава да не ви откраднат чантата. Ако не беше моята търговия, както вие я наричате, ще се намерят хора, които да ви убият за десет лири, които ще откъснат пръстите на ръцете ви, за да вземат пръстените! Вие спите непробудно в апартамента си, защото полицай патрулира улицата и защото някъде зад ъгъла бди „Летящата бригада“ и ще изпъди човека, който дебне за скъпоценностите ви. Моята търговия е добра търговия — това е търговията на закона. Колкото за вашата търговия, можете да я продължавате. Тя довежда хората до тинята, до подсъдимата скамейка и до електрическия стол. Мръсна търговия, безразлично дали я знаете или не. Обичам ви така, както най-много един мъж може да обича една жена и ви дадох последния шанс.
В това време в празната зала влезе Марк и беше свидетел на това, което последва.
— Рони вървеше по свой собствен път и загина — продължаваше Брадлей. — Вие вървите по лош път!
Той се опита да се спре, но думите бяха казани, преди да успее. В следващия момент той почувствува удара на дланта й върху бузата си. Тя го гледаше ужасена от това, което беше направила.
— Съжалявам, не трябваше да казвам това — каза Брадлей и тук настъпи моментът, когато Марк Мак Джил направи грешка.
Той притича гневно.
— Какво искаше да кажеш, Брадлей?
Инспектор Брадлей го погледна с присвити очи.
— Видя как тя ме удари — каза той бавно, — прехвърлям го на теб!
Юмрукът му отхвръкна напред и в следващата секунда Марк лежеше на пода. Той бавно се вдигна на крака, лицето му беше жълто.
— Ще ми платиш, кожата ще смъкна от гърба ти затова, Брадлей — процеди той.
За момент той помисли, че детективът ще повтори нападението, но Брадлей не мръдна.
— Това не е нищо — каза той. — Аз ще те пипна, Мак Джил, преди ти да си оплел и нея!
— Ще ме пипнеш, а? — Мак Джил изсъска думите. — Мислиш, че можеш да ме уплашиш? Не се плаша от теб, нито от Скотланд Ярд, нито от най-добрия съдия, който някога е съществувал.
В този момент Стин се появи на вратата за килиите. Брадлей го видя и посочи.
— Един човек забрави да споменеш. Този човек. Дошъл е днес да иска полицейска подкрепа, защото извършва една твърде популярна работа, Стин!
Лицето на Марк се сви от ужас.
Стин!
— Стин — палачът! — каза Брадлей. — Виж го! Ще имаш случай и по-късно да го срещнеш.
XII
В колата, на връщане от съда, те бяха мълчаливи, Марк Мак Джил и бледото момиче. През целия път Ан не продума нито дума, макар че Марк се беше опитал да я накара да говори. Но беше достатъчно умен да прекрати опитите си, след като видя, че тя няма настроение да разисква случките от сутринта.
Най-после стигнаха Кавендиш Скуеър.
— Ще дойдеш ли да закусиш с мен? — каза той. — Трябва да си гладна.
Той очакваше отказ. Ан беше изказала желание да си иде в апартамента. За негово учудване тя кимна. Нямаше никакво настроение. Целият огън, който беше показала в съда, това самообладание, от което той се възхищаваше и даже страхуваше, сега вече не съществуваха. Тя изведнъж се почувствува уморена и унила. Под очите й имаше сенки, каквито той никога по-рано не беше виждал.
Той посягаше към звънеца, когато тя го спря.
— Не поръчвай закуска за мен, Марк. Ще взема само чаша чай. После мисля да отида да спя.
— Бедно момиче! Тази свиня Брадлей!
Тя сви рамене и въздъхна.
— Тази свиня Брадлей! — повтори тя монотонно.
— Всеки случай ти му нанесе рана, която не може да се поправи — каза Марк със задоволство. — Цял Лондон ще се смее с него — колко жалко, че нямаше репортери да те видят…