Никой не зададе въпрос на Тайзър, макар че той направи пауза именно заради това.
— Той каза: „Чудя се, мистър Тайзър“ — той винаги ме нарича „мистър“, което е много почтено и достойно — „защо държите такива главорези“ — това бяха думите му — „в дома ви като Лю Пато и Хари Удрячът и този брутален тип с червено лице, който лежа три месеца, задето беше ритнал жена си“.
„Бруталният тип с червено лице“ безпокойно се раздвижи на мястото си.
— Ако има да ми каже нещо… — почна той задъхано.
Тайзър вдигна ръка.
— Не можах да не почувствам — каза той, — че този човек никога няма да се успокои, докато не ви пъхне и тримата в затвора. Действително ужасно нещо е обстоятелството, че човешкото сърце, определено от Създателя за гнездо на любяща доброта, може да бъде така деформирано. Длъжен бях да ви предупредя.
Той се облегна на стола си. Хари Удрячът изкриви лицето си в гримаса и през носа му излезе някакъв съскащ звук.
— Той ще получи своето тези дни — каза той.
Тайзър поклати глава.
— Това е, от което се страхувам. Виждате ли, аз изучих навиците на мистър Брадлей. Знам точно къде живее, по кое време си отива в къщи. Често съм мислил колко глупаво е от страна на човек, срещу когото са се опълчили всички нещастни хора, да си отива в къщи в един часа сутринта, през Брайстън Скуеър, която тогава е пуста, без никаква охрана… много глупаво. Провидението те изкушава!
Отговор не последва. Тримата мъже гледаха пред себе си.
— Не казвам, че ще бъде за възхищение, ако някой нещастен човек посегне на този деятелен и интелигентен офицер — каза Тайзър, — но чувствам, че би било твърде разбираемо. А сега, момчета, ще послушаме радио. Един благодетел на Дома, ни го подари вчера.
Той изведнъж стана, отиде при шкафа и донесе една бутилка.
Третият член на компанията беше човекът, който изрази мислите на тримата в думи.
— А какво, ако причакаме този Брадлей? Този младеж е твърде нахален.
— Шът, шт! — каза Тайзър с усмивка, като покриваше на шега ушите си. — Не трябва да слушам подобни неща, нали знаете!
В един без четвърт същата сутрин Брадлей напусна Скотланд Ярд и беше проследен от червеноликия, който го следваше на почтено разстояние. Всички подробности, които Тайзър бе дал за наивниците му, бяха точни.
Той не взе такси, нито пък използва някой от автобусите, които биха го довели много близо до апартамента му. Червеноликият беше вече по петите му, когато той сви по Брайстън Скуеър. Тук, някъде из тъмнината, към него се присъединиха двамата му приятели. Те се движеха безшумно, защото мистър Тайзър ги беше снабдил с три чифта стари обуща за тенис. Неговото чувство за филантропия нямаше граници.
На половината път по пустия тротоар тримата бяха съвсем близо до жертвата си. Те бяха на няколко крачки от инспектора, когато Брадлей се обърна.
— Вържете ги бързо! — каза той сухо. — И не се опитвайте да бягате, защото няма да има полза.
Докато говореше, два полицейски автомобила влязоха в улицата, по един от двата й края и спряха.
Бързо ги претърсиха.
— Пато има пистолет — каза един глас и ръката му измъкна револвера.
— Това значи десет години, Пато — каза Брадлей весело.
Когато ги набутаха в една от колите, той се приближи и заговори на един от мрачните, оковани хора.
— Ако видя Тайзър, ще му кажа, че изпълнихте предложението му — каза той.
Той си отиде в къщи твърде весел. Тази нощ Тайзър, като послуша своя инстинкт, който беше по-силен от него, свали по-малкия от двата високоговорители на радиото с помощта на един добър механик, който живееше в Дома, проследи жицата, която не го заведе до апарата, а до телефонната мрежа. Той позеленя от страх, като се помъчи да си спомни многото разговори, които се бяха водили в стаята му след инсталиране на „радиото“. Защото малкият високоговорител беше всъщност чувствителен микрофон и всичко, казано в стаята, беше чуто — кой знае къде?
Мина една седмица — седмица на глуха бездейност за Ан, на себе изучаване, което не водеше до нищо друго, а до по-голямо объркване. Тя не беше чела новините, умът й беше вестник с черни, грамадни заглавия. Отнемането на правото да кара кола я лишаваше от най-голямото й удоволствие. И дори това не събуждаше омразата й към Брадлей.
Тя го видя веднъж, когато се разхождаше в парка. Той профуча с един черен автомобил, пълен с полицаи и тя се чудеше каква е целта му и кои са хората, които, без да знаят за наближаващото изкупление, щяха да видят начинанията си разбити от неговото появяване.