Веднъж тя прочете показанията му срещу един крадец на автомобили, а следващия път — как са били проследени няколко джебчии от Ист Енд и хванати близо до ъгъла на Хайд парк.
За развлечение, Марк я заведе една нощ в Дома. Приключението не беше приятно за нея. Той й разправи за Седемен и показа стаята му.
— Не се осмеляваме да изхвърлим стария дявол навън и затова държим стаята му готова — каза Марк. — Сега-засега има много малко хора в Дома.
— Останалите вероятно сте поправили вече — каза тя.
Той схвана известна нотка на сарказъм в гласа й и се уплаши.
Тя не видя Тайзър. По нейна молба тази вечер този мазен човек не присъствуваше.
— Ние всъщност не се опитваме да ги поправяме — обясняваше Марк на връщане в колата. — Опитваме се само да им намираме работа.
— Какъв вид работа? — попита тя и той пак долови скептицизъм в тона й.
Те не говореха вече за контрабандата. Марк беше получил своето и си беше взел бележка. Нито в гаража, нито в къщата той не държеше нещо, което би послужило за доказателство срещу него. Беше дори закарал колата на Ан в един малък гараж — място близо до Еджуеър Роуд, което той притежаваше и което беше твърде удобно за него.
Три седмици след полицейското следствие Марк трябваше да понесе втория и още по-страшен удар.
XIV
Марк Мак Джил се разхождаше нагоре-надолу в голямата столова на апартамента си, като се спираше от време на време да погледне през прозореца към покрития с мъгла площад. Върху масата имаше разхвърляни много изрезки от вестници, които му доставяше една агенция. Всички се отнасяха до делото на Ан Перимен…
Пристигането на Тайзър прекъсна неспокойните му разходки. В Дома нещата не вървяха много добре. Полицията бе направила вече две визити и един многообещаващ обитател беше арестуван и осъден на девет месеца принудителна работа. Освен това провинциалната полиция също се беше раздвижила, а това се отрази чувствително върху доходите на Марк. Той беше натрупал твърде значителна сума, но имаше също така много разноски. Отнемането на правото на Ан да шофира беше създало мъчнотии, които той не бе предвидил.
Марк се намръщи, когато Тайзър влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. Той страхливо мигаше и от свиването на лицето му и нервните движения на ръцете Марк позна, че помощникът му е по-развълнуван отколкото обикновено.
Тайзър отиде право към шкафа, където имаше уиски, сипа си голяма чаша и я изпи на един дъх.
— Какво става с тебе? — изръмжа Марк. — За бога, не се показвай в такова състояние пред Ан.
— Ан, а? — Тайзър допря треперещите си ръце до устните. Той се опита да наподоби усмивка върху лицето си, но резултатът беше ужасна гримаса. — Забеляза ли нещо с Ан напоследък, Марк? Тя не говори с мене, не ме поглежда, мой мили Марк. Тя няма нищо против бедния Тайзър, нали?
— Тя никога не ти е говорила много — каза Марк Мак Джил. — Не виждам как една жена, която уважава себе си, може да говори с теб. Какво се е случило?
— Безпокоя се за нея, Марк — Тайзър понижи глас. — Тя беше така тиха. Спомни си миналата нощ, когато седяхме тук, тя не проговори през цялото време.
— Това показва нейния добър вкус. Какво искаш да говори? — каза Марк нетърпеливо, тъй като и той беше забелязал тези обезпокоителни симптоми в Ан. — Какво искаш?
Тайзър се огледа нервно и седна на един стол близо до Марк.
— Говорих с един от тези речни плъхове — каза той с нисък, настойчив глас. — Той ми каза нещо, което ме плаши, Марк. Ако го знаех навремето, щях да умра от страх.
— Какво е то? — попита едрият човек. — Макар че не всичко, което може да те направи да умреш от страх, е толкова сериозно.
— Те са търсили Ли през цялото време — продължи Тайзър с дрезгав шепот. — Не са престанали тогава, когато ние мислехме, Марк. Всеки ден са търсили и ровили около „Леди Стерс“ — този приятел ми каза, че преди половин месец са пуснали водолаз да претърси тинята под самата къща. Никой не е знаел нищо за това, всичко е ставало през нощта.
Марк мълчеше. Новината го беше поразила.
— Намерили ли са нещо?
Тайзър поклати глава.
— Не. Моят човек излязъл на брега, където открил малка група речни полицаи и хора на Скотланд Ярд, приближил се да чуе какво говорят. Положително вече се отказват да го търсят.
Марк Мак Джил потърка брадата си.
— Можеха да направят това още в началото. Тялото му е било отнесено от водата в реката и оттам в морето.
Тайзър не изглеждаше убеден.
— Надявам се, мое момче. Ужасно би било, ако е успял да избяга и сега подготвя някакъв план да ни предаде. А, Марк? Помниш ли какво каза той?