Това не беше обикновен инцидент. Едно изследване на счупената ос го доказа. Една нощ в околностите на Лондон, когато преследваше една заподозряна кола, автомобилът налетя на жица, опъната пряко на пътя и вързана за две дървета. Машината, която преследваха, беше спортна кола, много ниска и не бе закачила телта. За щастие на бригадата, силните фарове успяха навреме да открият опасността.
Друга нощ, когато Брадлей си отиваше у дома, този път с охрана, един затворен, двуместен автомобил префуча край тях и от вътрешността му изстреляха три куршума от автоматичен револвер. Обществото не узна нищо за това, но един от куршумите проби прозореца на стая, където имаше вечеринка и откъсна част от ухото на един келнер, който разнасяше напитки.
Това, което безпокоеше Скотланд Ярд, беше нарастването на престъпленията с насилие. Въоръжен разбойник се смята в Англия за голямо изключение и обикновено, ако има такъв, той е аматьор. Сега обаче той се явяваше на най-неочаквани места. Голямото наказание обикновено възпира престъпниците да вършат убийства. Знанието, че бесилка чака човека, който отнема живот, не само спира ръката да не натисне спусъка на револвера, но въобще пъди оръжията от джобовете.
Само едно нещо премахва страха от въжето в сърцето на престъпника и то е наркотикът. Друго средство няма. Престъпникът е лишен от всички човешки качества. Той е лъжец, предател към тези, които му помагат. Способен на всичко, като се почне от изнудване до убийство. За него няма друг избор в този живот.
Брадлей познаваше престъпниците така добре, както пръстите на ръката си. Понякога го забавляваше своеобразният им хумор, но добре знаеше, че в сърцата им няма нито признателност, нито доброжелателство. Беше виждал хора да седят на подсъдимата скамейка и оттам да го заплашват с убийство, но когато излизаха от затвора, лазеха около него и се мъчеха да му станат приятели. В началото на службата си той помагаше на жените им, но в отплата му играеха най-долни трикове.
Той не си правеше никакви илюзии, знаеше ги какви са и нито се отвращаваше от тях, нито ги мразеше, но прекарваше живота си в едно постоянно усърдие да ги отделя от обикновените хора.
Познаваше добре апашите — тези невинни на пръв поглед хора — които пълнеха омнибусите и ограбваха на бедняците мъчно спечелените стотинки, крадяха чантите на жените и стигаха даже дотам, че вземаха пакетчетата със закуската на работничките и се гордееха с тези си кражби. Те работеха на банди и имаха своите, така наречени, „майндъри“, чиято работа беше да спират и възпрепятствуват ограбените да се съвземат навреме.
Един от приятните спомени на инспектор Брадлей беше за вечерта, когато той успя да пипне един от тях, който се опита да се бие. Опитът му да осакати Брадлей не успя, защото инспекторът навреме удари разбойника с гумената си палка по лицето.
Те се предаваха един друг, ако това беше безопасно. Чувство за чест между тях не съществуваше — собственият интерес беше преди всичко. Предложете му достатъчно голяма награда и той би продал собствения си брат.
Полицията беше твърде внимателна и понякога благодарна. Те позволяваха на информаторите да докладват каквото искат, като не ги разпитваха основно за всичко, доколкото, разбира се, това се отнасяше до крадеца. Защото след няколко дена и той отиваше по пътя на тези, които беше предал.
В Скотланд Ярд имаше конференция, на която присъствува и Брадлей.
— Марк Джил е ограничил дейността си — засега не върши никаква работа. Мисля, че делото срещу мис Перимен го уплаши.
— Жалко, че не можете да накарате някое от тези момчета да говори — каза шефът.
Брадлей поклати глава.
— Няма никакъв шанс за предателство срещу Мак Джил. Той много добре се е подсигурил от всички страни.
— Не можете ли да направите нещо с тази мис Перимен? — попита друг един полицай.
Брадлей се изправи.
— Какво искате да кажете? — попита той студено.
Човекът със сивите коси, който беше направил предложението, се изсмя.
— Е, Брадлей, вие сте твърде красив мъж и…
— По-добре да престанем да си правим комплименти, а да се придържаме към фактите — отсече Брадлей. — Аз ще пипна Марк Мак Джил, но не само заради кокаина, който той разпространява.
Скоро след това Марк узна от агентите си, че полицията е спряла всякакви разпити и справки, които имаха за цел да установят кой е в центъра на разпространението. Баражите, които бяха направени около големите градове, бяха вдигнати. Всички коли можеха да влизат или излизат, без да бъдат претърсвани. Вместо големите групи детективи, под чието наблюдение бяха железопътните станции, сега имаше един или двама души.