Той срещна погледа на Марк и речта му премина в слабо неразбираемо бъбрене и после към мълчание.
За момент тя се замисли с наведена глава и набръчкано чело. Марк й беше предложил стол, но тя не седна. Той я чакаше да заговори.
— Какво правеше Рони за вас? — попита тя най-после. — На мен можете всичко да кажете, мистър Мак Джил. Той често ми е говорил за вас и аз схващах, че сте били ангажирани в нещо… незаконно. Мисля, че съм придобила особени морални разбирания, но да си призная, сега не съм изненадана така, както бях тогава. Ценен ли беше той за вас? Чувствува ли се неговата загуба… сериозно?
Марк Джил не отговори веднага. Той се мъчеше да разбере какво се крие зад този въпрос.
— Да — каза той след малко. — Той беше необходим, защото беше от типа хора, които могат да обикалят цялата страна, без да възбудят подозрение. Беше отличен шофьор, а това е извънредно полезно, защото сега полицията има Летяща бригада, която трябва да се избягва. Брадлей е нейният началник. Рони събираше стоката и после я разнасяше по отделните градове. Аз му се доверявах. Защо питате?
— Исках да зная — каза тя. — Този човек Брадлей, как изглежда?
Преди Марк да отговори, тя чу слаб смях зад гърба си и се обърна.
Някакъв мъж стоеше до вратата. От колко време беше там, тя не можеше да каже. Явно не отскоро, защото спокойно се бе облегнал на рамката на вратата. Меката му шапка беше накривена на една страна и въпреки че нощта беше студена, не носеше палто. Висок, строен човек с продълговато, добре очертано лице и насмешливи очи, които сега я наблюдаваха с интерес.
— Не бих се изненадал, ако това е мис Перимен. Би ли ме представил, Марк?
Марк се вцепени.
— Моето име е Марк Джил — каза той остро.
— Това не е сензация — отговори другият иронично. — То е било Марк Джил през целия ти живот.
Изведнъж хуморът изчезна от лицето му, което сега изглеждаше малко тъжно, докато той гледаше към момичето. Тя инстинктивно позна кой е той и погледът, който срещна неговия, беше като от стомана.
— Много съжалявам, че ви сполетя такова нещастие, мис Перимен — каза той. — Бих желал да знам човека, който уби брат ви.
Той захапа долната си устна, стар негов навик, и погледна замислено Марк.
— Направих всичко възможно да държа Рони далеч от лоши приятели.
Той се спря, като че ли чакаше отговор, но тя не каза нищо. Очите му огледаха стаята.
— Къде е музикалният спиритист? — попита той. — Хелоу, Ли! Тази вечер си имаш компания.
Ли Жозеф мрачно пристъпи напред със свито, напрегнато лице и хвърли бърз поглед към детектива. Твърде странен поглед, помисли Марк и се обърна към Брадлей, но изображението му беше непроницаемо.
— Чудя се защо са ви довели тук?
Той говореше на Ан, но тя гледаше към Тайзър, чиито мазни очички в смущението си мигаха с необикновена бързина.
— Не са се опитвали да ви залъжат с историята, че полицията е убила брат ви, нали? Предполагам, че сте твърде умна, за да повярвате на такава легенда. Вашият брат е бил убит на брега и после хвърлен в реката.
Той отново се спря, видя как тя стисна устните си и разбра, че не я беше убедил.
— Желаете ли нещо? — попита Марк сухо.
Инспектор Брадлей вдигна вежди.
— Извинете — каза той с преувеличена учтивост. — Не знаех, че вие сте наели апартамента на Ли и действувате като домакин. Ще бъда в Скотланд Ярд тази нощ между десет и два.
По гръбнака на Марк Мак Джил преминаха ледени тръпки. Към кого бяха отправени тези думи! Не до него, не до Ан Перимен, безсъмнено не и до Тайзър. Защо беше дошъл Брадлей? Марк го познаваше достатъчно добре и беше сигурен, че той никога не би дошъл, ако знаеше, че Ан Перимен е тук. Той беше дошъл да говори с Ли! А напомнянето, че ще бъде в кабинета си между десет и два, се отнасяше до него.
Брадлей се обърна и тръгна към вратата. На площадката извън стаята той се спря и махна весело за сбогом.
— Бих желал да поговоря малко с вас, мис Перимен. Може би утре ще ви посетя в хотела.
Тя не отговори. Очите й бяха пълни с омраза, а инспектор Брадлей беше твърде чувствителен човек, за да не го усети.
Те чуха стъпките му надолу по стъпалата и после шума от затварянето на вратата. Марк се озъби на Тайзър.
— Ти си оставил вратата отворена, ти… Слез долу и затвори сега. Чакай при стълбата, докато те повикам.
Той блъсна вратата зад него, като го остави да се препъва в тъмнината. После се приближи към Ан.
— Брадлей ли беше това? — попита тя тихо.
— Това беше Брадлей — отговори Мак Джил. — Умният инспектор от Скотланд Ярд. Какво мислите за него?