Марк дишаше тежко. Той по-мъчно го преживя, отколкото тя.
— Вдигаш шум за нищо — каза най-после той.
На вратата се почука.
— То е много нещо за мен — отвърна Ан, като напускаше стаята.
В хола я посрещна една възрастна величествена фигура и за момент при вида й тя забрави гнева си.
— Добър вечер, очарователна леди — каза Седемен с обичайния си тон. — Е, добре, ето ме пак вън от затвора! Вие имахте щастие…
Тя се усмихна.
— Карате ме да се чувствувам като ваш колега, мистър Седемен. Толкова ви съжалих, като чух за присъдата.
— Вие познавате полицията, тя не би се спряла пред нищо, за да провали един добър човек. Мисля да пиша книга за това — добави той тъжно.
В този момент в хола влезе Марк и макар че Седемен в никой случай не беше добре дошъл посетител, той се зарадва, като го видя, защото той бе променил настроението на Ан. Старият Седемен я забавляваше. Тя видя облекчението на Марк и се усмихна на себе си, макар че дълго време щеше да мине, преди Марк да изтрие от паметта си тази случка.
— Уволнили сте вашия камериер? — попита Седемен невинно. — Той беше твърде добре разположен към мен…
Марк показа с ръка:
— Там има нещо за пиене. Къде живееш сега?
— Напуснах Дома и смених жилището си — каза Седемен със свиване на рамене. — Мъжът на хазайката бе твърде ревнив. Аз я харесвам, в което нямаше нищо лошо.
Нахалството на този старик за миг спря дъха на Ан.
— Вие сте безнадежден — каза тя не без ужас.
— Никога без надежда — каза той, като обърна чашата. Очевидно Седемен желаеше да говори насаме с домакина.
Тя загатна за това и Седемен, който не се церемонеше, когато въпросът се отнасяше до работа, го призна. Когато беше при вратата, тя се обърна.
— Марк, ти чу добре какво каза мистър Седемен за жена, която живее в една и съща къща със свободен мъж, нали?
Тя не почака за отговор.
— Какво желаеш? — попита Марк с неприязнен тон, когато останаха сами.
— Малко помощ — каза Седемен. — Имам да посрещам тежко плащане в понеделник, моя доктор, един ветеринарен лекар…
Марк го погледна под свитите си клепки.
— Колко време мислиш ще продължава така? — попита той.
— Винаги, надявам се — каза Седемен с молитвен тон.
Погледът на Марк беше убийствен, но посетителят не обръщаше внимание.
— Мислиш, че съм от хората, които ще плащат винаги, когато ги изнудват? Не вярвам да си видял нещо в „Леди Стерс“.
— Не съм казал това — каза Седемен. — Но аз бях в къщата. Ти не знаеш това, преди да ти кажа. Бях за стария Ли нещо като момче за поръчки. Имаше, вярвам, едно интересно послание, което аз трябваше да занеса в Скотланд Ярд. Да се изразя ли по-вулгарно? Това беше предателско писмо. Аз чаках долу при стълбите…
— Ли Жозеф излезе — каза Марк натъртено.
— Чух го, когато излизаше — каза спокойно Седемен. — Твърде шумно напущане беше то!
Марк отиде до вратата да види дали Ан я е затворила добре.
— Ясно ли ти е, че ако съм се справил с Ли Жозеф, два пъти по-лесно ще бъде да се справя и с теб? — попита той.
Седемен пробърбори нещо за „уважение към по-старите“.
— Има друго нещо — продължи Марк. — Знам, че ти само предполагаш. Но да предположим, че си угадил вярно и че нещо действително се е случило. Ако ни издаде Тайзър, знае ли, че и ти си вътре?
Старецът се огледа неспокойно наоколо.
— Тайзър не би направил нещо толкова нечестно — каза той. — Не мога да си представя как ще ухапе ръката, която ни храни.
Марк се усмихна.
— Това поставя въпроса в друга светлина, нали?
Седемен не отговори.
— Аз не видях нищо — само предполагах. Дойдох и ти разправих моята теория и ти беше любезен да ми кажеш, че ще бъдеш добър към мен. Не мога да устоя на хората, когато са добри към мен. Изглежда, аз привличам благодеянията. Тази сутрин една леди ме спря и помоли да взема два шилинга. Не че имаше друг мотив за постъпката си. Изглеждаше почтена.
Марк извади една банкнота от джоба си, провери с пръстите да не са две и я подаде през масата.
— Давам ти десет и искам да бъдеш трезвен и мълчалив. Ако искаш по-евтино пиянство — той извади една малка златна кутийка от джоба си, — опитвал ли си някога това нещо?
Седемен се вгледа в кутийката с кристалния прах.
— Да ме подведеш ли се опитваш? — попита той с укор.
— Едно смръкване от този прах ще те развесели повече, отколкото цяло шише уиски — предложи Марк.
Седемен взе кутийката от ръката му и я занесе към камината. После, преди Марк да съобрази какво става, старикът беше изсипал съдържанието й в огъня.
— Проклет стар глупак, дай ми това! — изрева Марк диво и хвана Седемен за ръката, но старият човек се отърва и ръката му с един замах отхвърли нападателя обратно на масата.