Той влезе с лице, мрачно като облак.
— Е, Брадлей, какво искаш?
Брадлей погледна зад него, видя Тайзър да закача шапката си в хола и почака, докато и той влезе в стаята.
— Исках да си поговорим.
— Приятелски? — попита Марк с гримаса.
Марк погледна момичето.
— Ол райт, мила, ще се видим след пет минути — каза той, но Брадлей се намеси.
— Мис Перимен може да чуе всичко, което ще кажа — отнася се до Ли Жозеф.
Марк беше очевидно успокоен.
— О, само това! Видях няколко от твоите бригадири тази нощ… няма да ми кажеш, че сте намерили Ли Жозеф? Знаеш моето мнение: той избяга в Холандия, същата нощ един холандски параход слезе надолу по реката. Всички на борда му бяха приятели.
По устните на Брадлей се появи лека усмивка.
— Това е твоя теория, нали? Е, добре, преди един месец ние престанахме да търсим в блатото.
— Преди един месец? — повтори Марк. — Година след изчезването му? Твърде търпелива тълпа сте вие.
— Невероятно — каза Брадлей. — Търпението е най-любимата ни игра.
— Моята е… — почна Марк.
— Да ограбвате съседите си, — каза Брадлей в същия момент. — Вие харесвате Ли Жозеф, нали, мис Перимен?
Тя кимна.
— Да, видях го само за няколко минути, но в него имаше нещо твърде патетично, твърде мило. Неговите въображаеми деца, аз почти ги видях.
— Това страшно действуваше на нервите, моя мила приятелко — прозвуча тънкият глас на Тайзър.
Той почти се скри зад Мак Джил, когато детективът се обърна към него.
— Хелоу, Тайзър, и ти си бил тук! Действуваше ти на нервите, нали?
— Какво искаш да знаеш за стареца? — попита Марк грубо.
Присъствието на детектива го вбесяваше. Обстоятелството, че той е бил насаме с Ан, макар и за няколко минути, даваше храна на въображението му.
— Знаеш ли нещо относно сегашната му резиденция? — попита Брадлей.
— Ли Жозеф? Казах ти не. Дяволски мистериозен си, инспекторе.
— Ние дължим успеха си на мистериите — каза Брадлей хладно. Той срещна погледа на момичето. — Вие не се страхувахте от него, нали? — Той пак се усмихна, взе си шапката и тръгна към вратата.
— Лека нощ, мис Перимен, нощта е твърде лоша.
Тя знаеше какво означаваха тези думи.
— Лека нощ, Мак Джил, надявам се, няма да те срещна на западното шосе.
Дълго след неговото излизане никой не проговори.
— Какво иска да каже? — попита Марк най-после.
— Този човек не е хуманен, Марк — изтрака Тайзър. — Има нещо зад всичко това — има, сигурен съм! Лоша нощ, западно шосе, мислиш ли, че знае?
Марк натисна звънеца за Ледсън.
— Не ми трябваш повече тази нощ — каза той и човекът в следващата секунда изчезна.
Той видя Ан да отива към вратата и я спря.
— Не си отивай, мила. Надявам се, че не си много уморена.
— Защо? — попита тя.
Марк погледна Тайзър и после нея.
— Нуждая се от твоята помощ тази нощ — каза той.
— Мога ли да си ида, скъпи Марк? — замоли Тайзър. — Не се чувствувам добре.
— Стой тук! — отсече Марк. — Искам да заведеш Ан до гаража.
Тя вдигна глава.
— До гаража ли? Тази нощ?
— На Еджуеър Роуд — каза Марк весело. — Оставих колата ти там след делото. Мислех, че така ще е по-добре, ако се случи нещо, и то се случи.
Тя се върна и седна на стола, освободен от Брадлей.
— Знам, че ще ми помогнеш. Намирам се в затруднено положение. Там има 10 килограма стока и дузина автоматични револвери. Ще намериш кутията зад петролните варели.
Тя отвори уста от удивление.
— Автоматични револвери?
— Да, получих ги от Белгия за продан — каза Марк. — От тях се печели много. Всичко това трябва да се занесе до Бристол тази нощ. Там имам човек, който ще ги скрие на безопасно място.
— Аз съм го правил и по-рано, мила — пледираше Тайзър. — То е дребна работа…
— Брадлей няма да се намеси — продължаваше Марк. — Не тръгвай към север, мини през Ъксбридж и завий…
— Не мога — каза Ан.
Очите му се стесниха.
— Какво? Не можеш? Искаш да кажеш, че не искаш?
— Не мога да напусна това здание тази нощ.
— Защо не? — попита Марк.
Тя сви рамене.
— Просто не мога и това е всичко. Освен това нямам разрешително. Изглежда сте забравили това обстоятелство.
— Никой не може да знае това — каза Марк. — Искам да направиш това заради мен.
Ан поклати глава.
— Заради никого.
Марк Мак Джил отиде към нея, постави ръката си на рамото й и я погледна право в очите.
— Какво има?
— Тази нощ няма да излизам — каза тя бавно и натъртено.
— Но не мислиш ли, — изписка Тайзър, — че бедният скъп Марк, и ти, и всички нас ни заплашва грозна опасност, ако не направиш това.