Шумът от затварянето й като че ли го събуди от замайването. Той изтърча до коридора, после по стълбите надолу, но Ли Жозеф не се виждаше. Когато се върна в столовата, чу телефонът да звъни и отиде към апарата.
— Ти ли си Мак Джил? — беше гласът на Брадлей. — Тук инспектор Брадлей. Говоря от Скотланд Ярд. Разбрах, че Ли Жозеф е в Лондон и сметнах за нужно да те предупредя.
— Защо именно мен? — попита Марк ядосано.
— Ако ти не знаеш, никой не знае — беше загадъчният отговор и после той чу окачването на слушалката.
XVII
Нагоре и надолу по мизерните улички, които ограждаха „Леди Стерс“, мълвата бързо се разпространи. Ли Жозеф се беше върнал. Всъщност никой не се учуди. Ли Жозеф, с малките си приятели духове, имаше нещо безсмъртно в себе си. А той беше известен — нямаше по-известен човек от него в Англия. Не беше ли вършил търговията си под самия нос на полицията и не изиграваше ли всяко „боби“, което се опитваше да го пипне? „Ливадите“ и всички мръсни свърталища от околността се питаха само едно: ще бъде ли Ли Жозеф арестуван или не?
Сега всеки знаеше защо полицията спря да рови в блатото. Колко добре я изигра старикът; да им създаде толкова главоболия и в последния момент отново да се появи!
Никой не го беше видял, но невчесаната мисис Шифен, която се „грижеше“ за него и ленивият й съпруг с голяма важност бяха отишли в „Леди Стерс“ и влезли вътре. Ключовете от къщата те бяха получили през нощта, придружени с една бележка да приведат стаите в ред.
Мисис Шифен беше една вечно оплакваща се жена без лични достойнства. Мъжът й, когото тя виждаше от време на време, когато го пущаха от затвора, стана важна личност, но дори и след връщането му от „Леди Стерс“ той не можеше да даде никакви сведения за Ли Жозеф, освен че къщата беше в ужасно състояние.
— Полицията е ровила навсякъде — каза той отчаяно, — обръщала гардероби, разваляла стени — старият Ли трябва да вземе минимум хиляда от тях.
Полицаят на пост също не можеше да каже нищо, но даваше вид, че може. Една сутрин съседите видяха Брадлей да влиза в къщата. Но скоро излезе и си замина. Все още нямаше никакви признаци от Ли. Мълвата казваше, че бил задържан, но това не се потвърди. Вярваше се, че старецът има в Лондон тайни кътчета, където може винаги да се скрие и сега всеки предположи, че в едно от тях той е прекарал последната година.
Ан Перимен беше по-скоро заинтересувана, отколкото озадачена от появяването на Ли, но тя не пропусна да забележи ефекта, който то произведе върху Марк Мак Джил и приятелите му. Марк стана мрачен, необщителен и винаги в лошо настроение; прекарваше дълго време зад заключената врата на спалнята си. Веднъж, когато тя влезе при него, намери камината пълна с пепел от изгорели книжа. А Тайзър правеше впечатление на вечно пиян.
Имаше голямо основание за Марк да бъде недоволен. Неизбежната опасност, която го заплашваше, за сега беше премахната. Той бе успял да убеди и един от хората на Тайзър да занесе опасния товар до Бристол — и тъкмо навреме, защото половин час след заминаването на колата дойде полицията и претърси основно гаража.
Нервите на Марк, както той сам казваше, бяха от стомана и въпреки това той беше до известна степен смутен от постоянството на Брадлей, а сега, след връщането на Ли Жозеф, положението стана много сериозно. От нощта, когато старецът се беше появил, той не бе го виждал. Марк отиде в „Леди Стерс“, но там го посрещнаха съпрузите Шифен, които подреждаха къщата. Старецът сега беше по-невидим от всякога.
— Веднъж пострадал, сега два пъти по-предпазлив, мой мили Марк — казваше Тайзър с развълнувания си глас. — Ти не очакваш да ти се удаде втори случай да го…
Трептящата ръка се докосна до устните му.
— Ли Жозеф работи с Брадлей — каза Марк остро. — Ако мислиш, че не е така, скоро ще се увериш в противното. Казал е на Брадлей всичко, което се е случило.
— Тогава защо, ако позволиш да те запитам, Брадлей не те арестува за опит за убийство?
Марк поклати глава и се усмихна.
— Защото иска да ме пипне за Рони: това е ясно като ден. Свидетелствуването на Ли Жозеф не е достатъчно за обвинение. Той чака друг предател.
Острите му очи бяха впити в събеседника му и той видя странно изражение на лицето на Тайзър.
— Не приемам теб за свидетел, Тайзър — каза той, като се засмя злобно. — Изхвърли тази мисъл от главата си!
— Кълна ти се… — почна Тайзър, но Марк Мак Джил го прекъсна.
— Това е единственото удовлетворение, което имам, че не можеш да ме измамиш — каза той. — Ако се случи нещо, то и двамата ще идем на ешафода — ще срещнем мистър Стин.