Тайзър потръпна.
— Бих желал да не говориш така — изписка той. Ешафод! Какво казва Ан за всичко това?
Марк мълчеше, Ан беше казала малко, но държанието й бе доста красноречиво.
— Не мислиш, че тя се плаши, нали? — попита Тайзър страхливо. И после: — Имам една идея…
— Първата, за която чувам — отсече Марк. — Говориш за Ан нали, и за Брадлей?
Тайзър кимна.
— И той знае за това?
Тайзър пак кимна.
— Мислиш ли, че е влюбена в него?
За негово учудване Тайзър кимна.
Той мразеше Тайзър заради подлостта му, зарад всичките долни качества на характера му, но уважаваше неговите заключения. Той имаше някаква странна способност да открива, която стигаше до гениалност.
— Мислиш, че Ан го обича? — попита той удивен.
Тайзър кимна.
Той отиде до вратата и надникна вън. Слугата не се виждаше никъде и той се върна на пръсти към събеседника си. Това беше негов любим, драматичен жест, но този път Марк не обърна внимание на това.
— Ясно ли ти е, драги приятелю — каза той задъхано, — че Ан може да ни бъде от голяма полза?
Мак Джил се обърна остро при тези думи и впи студените си змийски очи в лицето на другия.
— От полза? Разбира се, и ползата й ще бъде още по-голяма, когато си върне правото да шофира.
Тайзър привлече един стол до масата и като седна на него, покани събеседника си на другия.
— Да помислим малко за това, скъпи приятелю — продължи той с блестяща усмивка, която не допадаше нито на лицето, нито на гласа му.
Жестът беше толкова величествен, че за момент Марк го послуша. Едва когато седна на стола, му стана ясно, че за пръв път изпълнява заповед на Тайзър и това го удиви.
— Каква е идеята ти? — попита той гневно.
Тайзър погледна покрай него. Твърде мъчно беше да го накараш да те погледне в очите.
— Брадлей излъга, за да спаси нашата скъпа Ан — каза той. — Той не би могъл да скрие едно по-сериозно престъпление.
Марк го погледна изпод спуснатите си клепки.
— Не мога да разбера достатъчно ясно мисълта ти.
Тайзър се усмихна с пресилена, но скромна усмивка.
— Бихме могли да дадем на нашия приятел Брадлей едно сериозно занимание. Бог да ме прости, че ще поставя Ан в едно твърде… бих казал, деликатно положение! Но предположи, въобрази си, скъпи Марк, че той я обвини в друго нещо… много по-сериозно. Предположи, че въпреки волята си трябва да даде доказателства срещу една убийца?
Марк скочи на крака.
— Какво искаш да кажеш? — попита той дрезгаво. — Ан Перимен не е убийца.
В този момент той разбра колко бързо работеше мозъкът на Тайзър.
— Ан е голям товар за нас — продължи Тайзър. — Мисля, че тя не е била много добра към теб, добри приятелю. А наближава катастрофа…
— Откъде знаеш това? — попита бързо Марк.
Тайзър се усмихна.
— Разполагам с много факти — каза той. — Тя също така е извор на опасност. Не би ли било възможно… — той простря ръце и сви рамене, като не завърши изречението.
Марк го гледаше учудено.
— Искаш да поставя Брадлей натясно, а? Момичето ли ще бъде клопката?
Тайзър отново кимна.
— Представи си — продължи бавно той, — че обвинят момичето в голямо престъпление, с Брадлей като главен обвинител. Той не ще може да скрие чувствата си към нея нали, мой скъпи Марк.
Марк Мак Джил не сваляше очи от събеседника си.
— Нагласи ли убийството? — попита той саркастично.
Върху лицето на Тайзър блесна широка усмивка.
— Това е най-лесната работа — каза той.
Марк бързо обмисляше всичко и после:
— Аз ще ти дам по-добро разрешение — каза той бавно — и много по-важна жертва, отколкото можеш да предполагаш.
Марк влезе в спалнята и превърза ръката си. После прекоси етажа и почука на вратата на Ан. Тя се показа на прага и при вида му резервираността, която беше изникнала помежду им, изчезна.
— Какво, за бога, е станало с ръката ти? — попита тя.
Ръката му беше превързана с голям бинт. Той я поддържаше върху копринено парче плат, увито около врата му.
— Нищо. Когато подкарвах днес автомобила, дръжката се отплесна назад и ме удари — каза той. — Много неприятно. Би ли желала да ми бъдеш секретарка? Има едно или две важни писма, които трябва да изпратя.
Тя се поколеба за момент. От една страна, искаше да помогне, но от друга, съмненията я спираха.
— Не мога да пиша на пишеща машина.
— Няма значение. Отнася се само до една-две бележки. Но те са важни.
— Разбира се, ще ти помогна, Марк — каза тя и го последва в апартамента му. Тук влизаше за пръв път след нощта, когато идва Брадлей.
Първото писмо, което той издиктува бавно, беше до един човек в Париж, за отлагане на някаква визита. Следващото писмо…