— Искам да пратя една бележка на Тайзър — каза той. — Не смея да телефонирам, защото нашият приятел Брадлей вероятно има човек да подслушва в централата. Почни го: „Мой драги приятелю“.
Ан изпълни инструкциите.
— Напиши това — издиктува Марк: „Имам нещо много важно да ти казвам. Да се срещнем тази нощ в 11 часа в парка срещу Куинс Гейт. Ела сам“. Не го подписвай: той ще се сети от кого е.
Тя му подаде писмото и той го прочете, като не издаде с нищо тържеството, което изпълваше сърцето му. Брадлей лесно щеше да познае почерка.
XVIII
Ан не за пръв път помагаше като секретарка на Марк. Той мразеше да пише писма, а особеното естество на работата му изключваше наемането на секретар.
През седмиците на бездействие тя се радваше да намери някакво занимание. Марк й беше дал голяма част от невинната си кореспонденция. Съвършено вярно беше това, че той бе започнал кариерата си като контрабандист на скъпи артикули и беше спечелил много оттам. Новата и по-зловеща контрабанда бе изникнала вследствие на първата и Марк вършеше търговията с такъв успех, че бе станал даже малко непредпазлив.
Той пръв забеляза това. Не си правеше илюзии, знаеше, че полицията е безкрайно търпелива и че бавно плете около него мрежата си. Очевидни доказателства, че му приготвяха капан нямаше, но той добре знаеше, че по отношение на своите цели и намерения беше затворник. Когато изпрати паспорта си във външното министерство за подновяване, отговориха му, че вследствие „нередовност“ връщането на документа ще се забави. Това само по себе си не беше много, защото Марк имаше два или три паспорта на различни имена, но добре му беше известно, че всеки опит да напусне Англия с един от тях можеше да доведе до неприятности.
Ан не беше вече добър коз: тя ставаше опасна и той трябваше да се отърве от нея. Тайзър беше голям злодей, но той би бил ужасен, ако можеше да прочете черните замисли на приятеля и колегата си.
И все пак Марк Джил имаше толкова особен характер, че не изпитваше омраза към жената, която скоро щеше да опропасти. В плана му, приготвен толкова хладнокръвно, нямаше злоба. Неговата страст както внезапно беше пламнала, така и изчезна. Марк Мак Джил живееше в дух на безразличие и вероятно в такъв щеше да умре.
Той сгъна внимателно писмото и го постави в плик. След това грижливо го адресира до главния инспектор Брадлей в Скотланд Ярд. Едно такси го отведе до Уест Енд и при пощенския клон Чаринг Крос пусна писмото в кутията с доволна усмивка.
Половин час, след като написа писмото, Ан се преобличаше за разходка, когато иззвъня телефонът и тя беше неприятно учудена да чуе гласа на Тайзър. Този мазен човек я беше викал само веднъж досега по телефона. Гласът му беше както винаги развълнуван и първото изречение толкова неразбираемо, че тя го помоли да го повтори.
— … в Бристол, бихте ли казали на нашия скъп приятел, че изпуснах първия влак, но че заминавам по обед. Опитах се да му телефонирам. Вие знаете какъв е Марк, скъпа леди — такъв страшен педант.
— Знаеше ли той, че ще ходите в Бристол? — попита тя след кратка пауза.
— Скъпият ми приятел? Разбира се, знаеше — гласът на Тайзър беше удивен. — Обещах да замина с влака в десет…
— Кога щяхте да се върнете? — прекъсна го тя.
— Утре вечер… исках да се върна днес, но Марк… е, добре знаете какъв е Марк! Има ли някакви новини? Аз съм потиснат — нервите ми не издържат! Мислите ли, че бихте могли да говорите на скъпия мистър Брадлей и да му кажете, че няма нищо в Дома! Полицията преследва тези бедни, нещастни създания със злоба, която не може да се обясни. Този Седемен също ни създава безпокойства. Не съм сигурен дали той не… — той понижи глас — помага на полицията. Ще кажете ли на Марк?
Преди тя да може да отговори, той окачи слушалката. Ан седна пред малката си писалищна маса, с ръце скръстени пред нея и бръчка на хубавото си лице. Марк знаеше, че този човек напуска Лондон, знаеше, че няма да се върне тази нощ. Защо тогава написа тази бележка? И защо я беше започнал с „мой драги приятелю“? Добре й беше известно, че отношенията им бяха обтегнати, а Марк не беше от хората, които се впускат в празни комплименти.
Сега тя си спомни, че Марк никога не пишеше на Тайзър, пък и да му пише, защо ще определя среща в парка? Полицията знаеше, че Тайзър посещава апартамента, връзките между двамата мъже не бяха тайна.
Тя дълго мисли и после взе решение. Марк беше излязъл, така й каза слугата. Тя отиде в столовата. Върху писалището имаше пликове и хартия, а в кошчето за книги един скъсан плик. Тя го взе и прочете думата „Главния“…