Вгледа се в плика озадачена. После всичко й стана ясно и тя отвори уста. Това беше пликът, който той беше започнал да надписва до главния инспектор Брадлей — и той пращаше писмото, което тя бе писала. Опита се да си спомни дума по дума изреченията, но не сполучи, запомнила бе само смисъла. Това беше писмо, писано от нейната ръка и беше адресирано до Брадлей. Брадлей щеше да познае почерка й, щеше да дойде на срещата с убеждението, че тя има да му съобщава нещо. Защо искаше Марк да го заведе там? Тя замръзна при тази мисъл.
Когато се върна в апартамента си, телефонът й звънеше. Беше пак Тайзър и гласът му кънтеше от загриженост.
— Вие ли сте, скъпа мис Перимен? Аз не отивам в Бристол — паметта ми е страшно лоша. Тъкмо си спомних, че Марк щеше да ми прати едно важно писмо днес.
Слаба усмивка се появи по устните й.
— Кога си спомнихте това? — попита тя. — Да не би случайно той… — тя се спря на време.
— Преди няколко минути — каза гласът. — Не е необходимо да съобщавате това, което ви казах на Марк. Ще пратя някой друг в Бристол.
Тя все още се смееше, когато окачи слушалката. Марк вероятно е телефонирал в Дома да пита дали Тайзър е заминал и е узнал, че той е говорил с нея. Оттам и уплахата на Тайзър.
Тя не мислеше за опасността, на която сама се излагаше. Че такова едно писмо, намерено в убития или наранен Брадлей, би било доказателство срещу нея, тя не мислеше. Виждаше само опасността, която висеше над Брадлей и с безпокойство се свърза със Скотланд Ярд.
Брадлей беше излязъл, тя говори с помощника.
— Когато се върне, кажете му да се обади! — каза тя и даде името си.
Стори й се, че гласът на помощника прозвуча учудено.
— Добре, мис, ще му съобщя — каза той.
Стана следобед, преди да съобрази, че не е хапнала нищо от сутринта и взе да си приготви закуска. Вече бе уволнила единствената си прислужница и сега сама вършеше къщната си работа. Последните дни бе посветила в търсене на квартира. Очевидно искаше да скъса веднага с Марк Мак Джил и бандата му.
Имаше малко пари. Марк й плащаше добре, но тя не беше пестила. Можеше да се върне на учителското си място: първото нещо, което направи след нощта, когато се появи Ли Жозеф, беше да пише на училището в Отьой за място. Отговорът беше, че директорът е някъде в Южна Франция — трябваше да почака още известно време.
Стана четири часът, а Брадлей все още не беше телефонирал. В шест тя звъня в Скотланд Ярд, но не можа да влезе във връзка с човека от тази сутрин. Брадлей вероятно беше ходил да прегледа писмата си. Тя попита къде е сега, но не й отговориха. Човекът, който приказваше с нея, каза, че Брадлей стоял само няколко минути и вероятно не е получил нейното писмо.
С течение на часовете безпокойството й растеше. В десет и половина тя се облече и излезе. На прага срещна Марк, който влизаше.
— Хелоу — каза той учудено. — Къде отиваш?
— На разходка — каза тя.
— Да дойда ли с теб? — предложи той.
Тя поклати глава.
— По-добре не, Марк.
Явната й веселост го измами — че тя излизаше по това време, беше всъщност по-добре.
— Всичко хубаво — каза той.
Тя стигна Куинс Гейт в единадесет без четвърт и докато влизаше в парка, чу звънец от амбулаторна кола и сърцето й спря да бие.
Тя видя фигурата на човек — беше един от градинарите, който се приближаваше.
— Да не би да се е случило нещастие? — попита тя тихо.
— Да, мис, блъснали са някакъв човек близо до Марбл Арч, мисля, че не е тежко ранен.
Тя кимна, твърде задъхана, за да говори, премина покрай него и извървя още известно разстояние.
Само един минувач се виждаше. Той премина, като я гледаше и беше вече готов да заговори, когато тя се обърна настрана. Той се спря, поколеба се за момент и после продължи пътя си.
Откъде щеше да дойде Брадлей, а къде беше опасността? Че опасност имаше — тя беше сигурна.
Един полицай излезе от тъмнината. Тя беше толкова благодарна за появяването му, че дори конят му не я засегна.
— Млада леди, по това време не трябва да стоите в парка.
— Очаквам един приятел — каза тя шепнешком.
Тя чувствуваше как очите му я изучаваха и добре знаеше какво мисли той.
— Съветвам ви да си идете в къщи, мис.
Изведнъж й дойде вдъхновение.
— Чакам инспектор Брадлей от Скотланд Ярд — каза тя задъхано и видя, че думите й направиха впечатление.
— О, така ли, мис. Това е друга работа.
— Бихте ли стояли с мен, докато дойде — продължи тя. — Аз, аз искам да го предупредя за нещо. Страхувам се, че ще бъде нападнат тази нощ.
Човекът наведе малко главата си към нея.
— Аз съм ви виждал — не сте ли вие дамата, която съдиха преди няколко седмици? Тогава давах показания по друго дело в този съд. Мис Перимен, нали?