Той видя учудване и ужас в очите й.
— Но това е невъзможно — каза тя. — Той не е искал това — искам да кажа да злепостави мен.
Той не отговори веднага.
— Не мислите, че той би направил това нещо, нали? — попита тя.
— Ще разбера — каза той. — Виждам, че не искате да се бъркате в тази работа и затова ще се постарая да не замесвам името ви дотогава, докато мога.
Той позвъни на вратата на Марк и тя с туптящо сърце чу как слугата обясняваше, че господарят му е излязъл в десет часа. Той каза още нещо, после вратата се затвори и Брадлей почука на нейната врата. Тя му отвори.
— Марк Джил е бил в ресторант „Крейлей“. Той се върнал да каже на слугата си, че излиза и сигурно ви е проследил. Но, кълна се, че е бил в „Крейлей“ в часа на стрелбата. Той е майстор на алибито.
— Намерихте ли хората, които са били в колата?
Той поклати глава.
— Не. Миналата седмица колата е била открадната в Хайбъри. Облицовката от стоманени листове е могла да бъде купена отвсякъде. — И после, изведнъж: — Лека нощ, Ан.
Той хвана ръката й и я задържа за момент.
— Какво ще правим с вас, Ан? — попита той.
Тя поклати глава.
— Не знам, ще се върна в Париж, ако мога. — След това й дойде нова мисъл: — Виждали ли сте Ли Жозеф?
Той кимна.
— Да, утре той отива в „Леди Стерс“. Той ще ви окаже приятелска услуга, ако сте в нужда.
Тя го погледна с удивление.
— Ли Жозеф — добър приятел? Мислех, че е…
— Дванадесетте месеца измениха напълно злите му навици — каза той с усмивка. — Исках да ви кажа само, че можете да му се доверите. Страхувате ли се от него?
— Вие ме питахте това и по-рано — усмихна се тя.
И после, по един най-естествен начин той се наведе и тя почувствува устните му на бузите си.
— Лека нощ, Ан — каза той и я потупа нежно по рамото.
Тя стоеше там, като се опитваше да анализира чувствата си. В едно нещо беше сигурна: тя не се противопостави на тази целувка.
Брадлей позна. В ресторанта, където беше отишъл Марк, имаше достатъчно доказателства, че той е бил там в момента на престъплението. Беше напуснал ресторанта едва петнадесет минути, преди да дойде Брадлей. В единадесет часа той бе обърнал вниманието на съдържателя, че часовникът му закъснява пет минути и беше излязъл едва един час по-късно. Брадлей очакваше всичко това. Той би могъл да се върне в апартамента на Марк Мак Джил и му зададе няколко въпроса, но знаеше, че това няма да доведе до нищо.
Тайзър беше заминал за Бристол с влака в дванадесет часа по обяд. Той беше следен и пристигането му в Бристол докладвано.
Брадлей пристигна в Скотланд Ярд в два и половина мъртво уморен и почна да пише рапорта си.
Членовете на Бригадата бяха много заети тази нощ. Новини за тях идваха през различни интервали и от различни места. Къщата на почтения мистър Леринг беше обискирана. В една пристройка на къщата му беше намерена достатъчно стока, за да бъде той арестуван и сега този обичащ комфорта човек, се опитваше да заспи на твърдата скамейка в участъка.
Тази нощ Брадлей спа на едно канапе в кабинета си: твърде неприятно решение за двамата мъже, които бяха влезли в квартирата му и очакваха неговото връщане. Марк Мак Джил имаше две стрели на лъка си и втората беше двойно по-смъртоносна.
XIX
На сутринта:
— Ела при мен — каза гласът на Марк по телефона.
Ан окачи слушалката и свърши спокойно тоалета си. Сутрешната поща й беше донесла писмо от Париж, с което я канеха да заеме мястото в училището, но облекчението й беше по някаква друга причина, примесено с невеселост. Това, значи, беше краят на работата й за Рони! Тя се връщаше при скучната работа в училището, като носеше със себе си сърдечна мъка, съвършено различна от тази, която смъртта на Рони й беше донесла.
Съвсем й беше безразлично дали Марк ще хареса или не това нейно решение. Той никога не беше я виждал толкова господарка на себе си, колкото когато влезе в столовата му.
— Доста закъсня, мила — каза той не без острота. И после, без да чака отговор: — Брадлей, изглежда, е бил на война тази нощ, според сутрешните вестници. Някой стрелял по него в Хайд парк. Това, изглежда, не те учудва — додаде той сухо.
Ан Перимен се усмихна.
— Аз също четох вестниците, Марк — каза тя.
Марк поглади небръснатата си брада.
— Естествено, Брадлей мисли, че аз съм на дъното на всичко. Този човек винаги с мен се занимава.
— Хванаха ли хората, които са стреляли? — попита тя невинно.