Усмивката на Марк беше отговорът му.
— Лично аз не вярвам всичко това да се е случило — каза той. — Брадлей обича да чете името си във вестниците. Това е една от слабостите му. Ти си другата.
Тя не трепна от погледа му.
— Виждала ли си го скоро?
Тя кимна.
— Да, късно миналата нощ.
Тя знаеше, че са му съобщили за това. Вероятно портиерът, който страдаше от безсъние, му беше казал.
— Какво искаше? — попита той. — Сигурно не е обвинявал теб, че си искала да го премахнеш?
— Защо мен?
Марк сви рамене.
— Ти не ми каза доброволно, че си го виждала тази нощ — каза той. — Каза, че си го чела във вестниците. Ан, няма да обърнеш гръб на старите си приятели, нали?
Тя поклати глава.
— Ако искаш да кажеш да ви предам — не. Бих ли могла да кажа нещо повече от това, което казах в съда? Той знае, че съм контрабандистка на… захарин.
Той я погледна остро.
— Защо се спря? — попита той. — Ти не вярваш на тази лъжа за кокаина, нали?
Тя не отговори.
— Да предположим, че е кокаин — продължи той. — В края на краищата хората трябва да получават това, което искат. Би ли ни предала в такъв случай?
— Бих ли отишла в полицията да им кажа? — попита тя. — Не, не вярвам да го направя.
Марк се засмя и я потупа приятелски по рамото.
— Каква скептичка ставаш, Ан! Мислиш ли, че съжалявам за приятелството ти с Брадлей?
— Едва ли може да се нарече приятелство, нали?
— Каквото и да е — сви рамене той. — Ако би могла да го убедиш, че напускам работата — захарин или друго — и че не съм такъв майстор-престъпник, за какъвто ме смятат разни ловци на сензации, би било отлично, Ан. Уморих се от тази работа; спечелих достатъчно пари и сега се оттеглям. На теб принадлежи една голяма част, моя мила.
— Не искам никаква част, голяма или малка — отговори тя спокойно. — Връщам се в Париж.
— В училището? — Той беше явно учуден.
Тя кимна. И после го чу как въздъхна с облекчение.
— Добре, значи това е то. Постъпваш умно. За парите ще говорим по-късно.
— Мистър Тайзър получи ли писмото си?
Неочакваността на въпроса спря дъха му.
— Защо?
Той се опита да срещне острия й поглед, но не можа.
— Защото аз му телефонирах тази сутрин. Един човек ми каза, че е заминал вчера сутринта за Бристол. Сигурно си чакал дълго.
Тя видя как той сви вежди.
— Не те разбирам…
— В парка, срещу Куинс Гейт, в единадесет часа миналата нощ — подчерта тя. — Това беше мястото, където Тайзър щеше да те чака, нали?
Той мълчеше.
— А това беше точно мястото и времето, по което стреляха по Брадлей — продължи тя. — Някой дори би помислил, че вследствие на някаква грешка той е получил писмото, което аз писах и е отишъл там да се срещне с мен.
Той се помъчи да се усмихне.
— Но той е бил разочарован, нали?
Тя бавно поклати глава и видя как устата му се отварят от удивление.
— Беше ли там? — със съмнение попита Марк.
— Бях там — каза тя. — Какво би се случило, ако… ако го бяха убили и намерили писмото ми в неговия джоб?
Той избухна в смях, но това беше изкуствен смях. Марк умееше да се смее така, когато искаше да спечели време и размисли.
— Каква глупава идея ти е дошла в главата сега? — каза той. — Тайзър получи писмото ти. Той ме повика миналата нощ и ми каза, че не ще може да дойде.
— От Бристол ли? — попита тя спокойно.
— Разбира се, не! Не си въобразявай, че Тайзър казва винаги истината на тези момчета от Дома, нали? Миналата нощ той беше в Лондон; всъщност видях го в ресторанта, където вечерях, само за няколко минути.
Той я наблюдаваше замислено. Студените му очи приличаха твърде много на змийски.
— И така, ти отиде да се срещнеш с Брадлей и го предупреди, нали? Това е страшно близо до предателство, моя мила. Много ли си влюбена в него?
Тонът му беше до известна степен саркастичен и весел — помисли тя. Марк имаше някаква странна способност да се абстрахира и би могъл спокойно да наблюдава отстрани не само останалия свят, но и самия себе си.
— Няма ли да отговориш? Не прави грешка, Ан. Този човек си играе с теб така, както би си играл с някоя прислужница, ако иска да хване любовника й. Не му се доверявай! Спомняш ли си какво му каза в съда? Той живее върху разбити сърца. Не искам да те видя като негова плячка. Това би било твърде лошо.
И после изведнъж той промени темата на разговора.
— Предполагам, че не си виждала или чувала нещо за Ли Жозеф през време на странстванията си? Той не беше вчера в Хайд парк, нали?
Тя поклати глава.
— Не съм го виждала, откакто беше тук.
— И никой друг не го е виждал. Старият дявол се крие. Цигулката му също така не се чува.