Марк се отправи веднага към масата. Той спря поглед на перото и мастилото върху нея.
— Писал си писмо, а? Прати ли го?
Старецът поклати глава.
— Скъпи приятелю! — Гласът на Тайзър беше станал по-писклив от вълнение. — Може би се лъжеш, драги. Кажи на Марк Джил, че съмненията му не са основателни. Кажи му…
— Няма нужда да му внушаваш това, което трябва да каже. — Тонът на Марк беше хладен. — Да видим това писмо. Не си имал време да го пуснеш — по масата още има мастило.
Ли Жозеф поклати отново глава. Преди да успее да съобрази какво става, Марк се спусна към него, хвана го за дрехата и я разкъса.
Единият край на писмото се показа и той го дръпна. Адресът върху плика осъди предателя.
— Брадлей — така си и мислех.
Марк отвори писмото и хвърли бърз поглед на съдържанието му.
— Така, на път да извършиш предателство, а? Затова Брадлей ще бъде в кабинета си от десет до два. Твърде дълго ще чака той това писмо!
Старият евреин не се помръдна. Той стоеше до затворения капак с ръце, скръстени на гърдите. Вероятно духовете, които населяваха стаята, шепнеха окуражителни думи на ухото му, защото той се усмихна.
— Е сега, Ли — каза Марк задъхано и Ли Жозеф прочете смъртта в очите му.
— Мен ти не можеш да убиеш, мой мили Марк — каза той. — Мога да умра, да, но аз ще се върна. Малките духове…
Изведнъж старецът се наведе, отвори капака и като се завъртя, стъпи на първото стъпало на стълбата, която водеше към живот и безопасност. Марк измъкна револвер от джоба си; заглушителят, прикрепен на края на дулото, се закачи за дрехата му, но това не спаси осъдения.
Вторият гърмеж беше по-силен. Те чуха плясъка на тялото, когато падна във водата.
— Затвори капака!
Лицето на Марк беше бяло. Тайзър пристъпи напред, като издаваше странни звуци и спусна капака тихо на мястото му.
— Сега го покрий с килима!
Марк отиде към прозореца, отвори го и погледна навън. Нощта беше много тъмна, ръмеше ситен дъжд, приливът беше започнал.
Тайзър се беше облегнал на един стол, дишаше тежко, като човек, който е изпитвал някакво огромно напрежение. Не можеше да говори, пък и Марк не се нуждаеше от неговото мнение. Тайзър не се решаваше да вдигне глава, докато не чу прозорецът да се затваря.
— Всичко е наред. Хайде… и не забравяй какво видя преди малко, Тайзър.
Зъбите му тракаха, когато той последва мрачния си господар към стълбата. Вече бяха стигнали площадката, когато се чуха силни удари по вратата. Тайзър постави ръка на устата си, за да спре вика, който застина в гърлото му. Ударите се повториха.
— Отворете вратата!
Мак Джил се втурна обратно в стаята. Откъм улицата кепенците бяха затворени и след като изгаси лампата, той отвори един от тях и погледна навън.
Три автомобила бяха спрели до тротоара — трета кола тъкмо пристигаше, когато той погледна и още преди да спре, от нея изскочиха около половин дузина мъже. Високи, снажни хора, които бързо се отправиха към къщата.
В силната светлина на фаровете той разпозна омразното му лице. После то изчезна в тъмнината.
— Брадлей! — каза той. — Летящата бригада — къщата е обградена!
III
Марк затвори вратата и пипнешком запали лампата. Огледа внимателно наоколо, изтича до масата, провери дали няма следи от мастило по нея и след това посочи към вратата.
— Слез долу и ги пусни да влязат — каза той.
Отдолу пак се чуха удари, по-тежки, по-настойчиви.
— Чакай!
Тайзър спря на прага. Марк нави килима, отвори капака към стълбата и насочи лъча от фенерчето си надолу. Нищо не се виждаше, освен черна вода. Тогава той си спомни за револвера. Извади и го хвърли във водата, затвори капака и постави отново килима отгоре.
— Доведи ги — каза Мак Джил сухо.
Брадлей пръв влезе в стаята. Единият от четиримата детективи, които го следваха, имаше автоматичен пистолет в ръката си.
— Претърсете ги! — заповяда Брадлей.
Марк вдигна ръце.
— Къде е револверът ти? — попита детективът, чиито бързи ръце опипваха джобовете му.
— Ако в мен търсите револвер — каза Мак Джил хладно, — то само си губите времето. Мога ли да попитам какво означава цялата тази драматична сцена? — Той питаше Брадлей.
— Къде е Ли Жозеф?
Марк сви рамене.
— Точно това бих желал да зная и аз. Разговарях с него съвсем спокойно, когато той ми обясни, че трябва да се срещне с някакъв свой приятел и излезе, като обеща да се върне след десет минути.
Устните на детектива се свиха.
— Да се срещне с някакъв приятел? По дяволите! — Странна миризма усещам тук, прилича много на барут. Упражнявали сте се в стрелба, а, Тайзър?