Той се обърна към момичето.
— Ан, страшно много съжалявам! Отчаян съм — ти знаеш това. Нямаше да те нараня — кълна се.
Краката й трепереха, докато слизаше по стълбите. Дори и да искаше, не би могла да напусне къщата, без да привлече вниманието на хората, а това тя най-малко желаеше. Тя последва стария Седемен в нечистата стая на Тайзър, който стоеше в старото си положение.
Седемен беше в прекрасно настроение и се смееше на впечатлението, което направи появяването му на Тайзър.
— Няма никъде толкова хубави легла, както в Дома, Тайзър, момчето ми — каза той, като сипваше уиски в една чаша. — Опитайте това питие, млада леди.
Ан поклати глава.
— Колко благословено беше появяването ми тук — колко благословено! Благородният Маркус отиваше против естествено добрата си природа — лошо, лошо. — Той поклати тъжно глава, но Ан забеляза, че той все още държеше здраво бастуна си.
Нямаше възможност да се говори насаме с момичето, но Марк съзна ясно, че каквото мисли да каже, трябваше да бъде казано пред стареца.
— Ще ми простиш ли, Ан?
— Струва ми се, да. — Тя изведнъж се почувствува страшно уморена. Цялата й жизненост като че ли я беше напуснала; тя бе неспособна да се държи враждебно, неспособна даже да изпитва страх.
— По-добре е да си ида в къщи.
— Да, веднага — каза Седемен весело. — Ще те съпроводя до улицата. Вън има много таксита.
Той удържа думата си, блъсна настрана Тайзър, който искаше да съпроводи момичето, и стоя с босите си крака върху студения паваж, докато тя изчезна от погледа му. После се върна при Марк в стаята.
— Спасих те от голяма неприятност, храбри приятелю, — каза той весело. — Не вярваш ли? Действително! В единадесет часа имам среща с Брадлей — тук!
XXI
Марк слушаше стареца, привидно спокоен. Никой не би казал, че под това неподвижно лице се крие такава убийствена омраза.
— По тръбата за дъжд ли ще се качи той, за да те види? — попита той.
Старият Седемен се усмихна весело.
— Като казах, че имам среща, това значеше, че той като Ромео ще се яви под моя прозорец и аз ще разговарям с него.
Марк затвори вратата.
— Седни, Седемен — каза той меко. — Искам да знам всичко за тази мистерия. Какво можеш да кажеш на Брадлей?
— Че съм добре и на път да прекарам спокойна нощ — каза той тъжно. — Той се безпокои за мен — това е съвсем ново чувство, скъпи Марк. Мисълта, че в света има някой да се грижи за теб… — Той поклати глава във възторг и като че ли му липсваха думи да продължи.
— С други думи, Брадлей ти плаща, за да ме наблюдаваш — това ли е? — попита Марк. — Добре, ти ще имаш твърде лека работа.
Той изведнъж промени разговора.
— Виждал ли си Ли Жозеф?
Седемен поклати глава.
— Чух слухове. Това е страшно — мъртвите оживяват.
— Той никога не е бил мъртъв — каза Марк високо. — Той…
— Марк!
Той се обърна. Тайзър стоеше при прозореца с изкривено от страх лице.
— Какво става с теб, глупако? — попита Марк грубо.
— Слушай!
Настъпи мълчание. За момент Марк не чуваше нищо, но после звукът на цигулка достигна до ушите му. Той наведе глава.
— Чуваш ли?
Марк отиде до прозореца и дръпна пердетата настрана. Не се виждаше нищо, освен слабата светлина на една далечна улична лампа. Прозорецът беше затворен с винт и секретна заключалка.
— Отвори го — каза той нетърпеливо.
— Марк, за бога, не прави глупости… не може ли да пратим някой да ги доведе?
— Кого ще пратим? Както и да е, искам да видя. Отвори прозореца!
Тайзър отвъртя винта с ръце, които толкова трепереха, че накрая Марк трябваше да го блъсне настрана и сам да свърши работата. Той вдигна транспаранта, отвори прозореца и се наведе навън. Звукът от цигулка сега беше по-ясен. Като погледна по продължение на улицата, той видя една фигура да стои на бордюра между две лампи.
В този момент музиката спря и той чу един авторитетен глас. От тъмнината се беше появил полицай и се бе отправил към музиката.
— Изгаси лампите! — каза Марк и Тайзър послуша.
Те бяха твърде далеко, за да се чуе разговорът им, но изведнъж Марк ги видя да идват към къщата. После той чу гласа на Ли Жозеф:
— Мой добри приятелю, аз свиря на моите малки.
— Вашите малки?
Полицаят се вгледа в наведената фигура.
— Вие сте чужденец, нали? Е, добре, не може да свирите по това време на нощта — продължете си пътя.
Марк наблюдава кретащия старец и представителя на закона, докато изчезнаха в нощта.
— Ако не беше това „ченге“, бих си поговорил с тази стара свиня.