— Ли Жозеф! — Лицето на Седемен представляваше самото учудване.
— Ти го видя, нали? Е, мъртъв ли е или не?
— Извинете ме — каза Седемен, — нервите ми едва издържат.
Той напълни до половината една голяма чаша с уиски и прибави малко сода. Не беше лесно да накараш нервите на Седемен да не издържат и Тайзър с мъка гледаше как намалява съдържанието на бутилката.
— Така, така, така, — каза Седемен, като мляскаше с устни. — Старият Ли!
Нещо в тона му накара Марк да го погледне остро.
— Толкова ли много те изненада това? — попита той.
— Така казах — каза Седемен с обичайния си весел маниер.
Марк отиде към стола, където седеше старецът, и се наведе към него.
— Ти знаеше, че е жив. Къде живее сега той? Е, Седемен — това в по-приятелски тон, — няма смисъл да се работи за две противни цели. Какъв е замисълът? Брадлей го е пратил, нали?
В този момент на външната врата се почука.
— Това е Брадлей, по-добре питай него — каза Седемен.
Тайзър с известно недоволство отиде да отвори. Беше Брадлей, сам. Той влезе в малката стая и поздрави Марк с обикновената си усмивка.
— Имали сте музика, ми казаха. Ли Жозеф е твърде добър, стар джентълмен, но никога не предполагах, че приятелството му ще отиде дотам, да ви забавлява.
— Той не е бил тук — каза Марк.
Брадлей вдигна вежди.
— Мислех, че ще стане един от обитателите на тази къща.
— Изглежда, вече не се занимавате с превъзпитаване на лоши характери.
Той не обръщаше внимание на Седемен, който седеше в креслото си, загледан пред себе си. Без да бъде поканен, Брадлей притегли един стол към масата, седна и извади от джоба си малка кутийка. Очите на Марк за миг се спряха на нея и после пак заеха обикновеното си положение. Но детективът не я отвори.
— Ти имаш автоматичен револвер, нали, Мак Джил? От твърде голям калибър и не от обикновения тип браунинг?
Той не отговори и Брадлей повтори въпроса. По устните на Марк се появи усмивка.
— Какво значи това? Старото момче да не е казало, че аз съм стрелял по него? — попита той и кръвта на Тайзър замръзна от смелостта на въпроса.
— Не точно това — каза Брадлей бавно. — Но да предложим, че като съм претърсвал пода в „Леди Стерс“ — пода на стаята, откъдето Ли Жозеф изчезна — съм намерил два куршума. Това беше неотдавна — добави той безгрижно.
Марк чакаше.
— Да предположим — продължаваше другият, — че тези куршуми са изстреляни от револвер, който тогава е бил в твое притежание и който все още може да е твой, какво тогава?
— Какво значи това? — попита отново Марк хладно. — Че съм си опитвал оръжието в къщата на Ли Жозеф ли? Там е действително място, където човек може да стреля, без да навреди някому, но не помня да съм бил някога пиян в „Леди Стерс“ — или въобще някога да съм притежавал револвер.
Изведнъж Брадлей отвори капака на кутийката и Марк видя вътре нещо да блести върху подложка от памук — две конусовидни парчета никел, едното, от които беше изкривено малко.
— Виждал ли си това някога по-рано? — Брадлей изтърси съдържанието на кутията върху дланта си. — Не ги пипай — само виж!
— Не си спомням — каза Марк.
— Добре, вземи ги в ръката си. Те са от калибъра на твоя пистолет, нали?
Но Мак Джил не направи опит да се допре до тях.
— Аз нямам пистолет — каза той. — Никога не нося такова нещо — мисля, че обясних вече веднъж или два пъти това на вашите летящи джентълмени, но вие сте скептик.
— Това ми е работата — скептицизъм е едната половина от запасите ми — другата половина е търпение — казал съм ти го и по-рано — се усмихна Брадлей, като постави куршумите обратно в кутийката и затвори капака.
— Къде носиш обикновено пистолета си? О, забравих, ти не носиш!
Изведнъж той протегна ръка и опипа Марк около кръста. Там нямаше нищо.
По лицето на Марк не мръдна нито един мускул. Злобната усмивка все още не напускаше устните му: полузатворените му очи не изразяваха нищо.
— Доволен? — попита той.
Брадлей постави кутийката в джоба си.
— Почти.
— Извади ги от пода, нали? — Марк беше весел. — Действително, моето мнение за полицията започна да се подобрява.
— Като казах „ги“, направих грешка. Единият беше в „Леди Стерс“. Другият извадих от едно дърво в Хайд Парк. Нашите експерти казват, че двата са били изстреляни от еднакъв тип пистолет, но не точно от един и същ. Аз им казах това, защото твоето алиби беше съвсем неоспоримо онази нощ. Знаех това, още преди да проверя.
Той пак извади кутийката и като я отвори, извади превития куршум.
— Този намерих в „Леди Стерс“. Търсих го дванадесет месеца.