Марк Мак Джил пак се усмихна.
— Ли Жозеф помогна ли ти да го намериш? — попита той с хапещ тон.
— Ли Жозеф помогна да го намеря — кимна Брадлей. Той извади от джоба си лист хартия и го хвърли на масата.
— Ще претърся тази къща. Ето разрешението — каза той с делови тон.
— Струва ми се — може да се лъжа, — че ще намеря тези два револвера някъде тук. Ако нямате нищо против, ще започна.
Само за секунда Марк Мак Джил изглеждаше озадачен и Брадлей, на когото не избегна това, се засмя.
— Не съм сам, Мак Джил. Моят ескорт е обиколил къщата; ще доведа няколко от тях, ако нямате нищо против.
Претърсването беше толкова системно и цялостно, каквото треперещият Тайзър дотогава не беше виждал. Той седеше накрая на един стол, треперещ и развълнуван. Стая по стая къщата беше претърсена. Под една дъска в пода намериха голямо количество сребърни предмети, присъствието, на които не можеше да се обясни другояче, освен с това, че там живееше един стар жител на Дома.
— Не мога да те държа отговорен за това и няма да го направя — каза Брадлей, когато поставиха предметите на масата. — Няма ли кокаин, Симъндс?
— Не, сър.
— Нито револвери? — попита Марк невинно.
— Намерих това в стаята до стълбите — каза Симъндс, и Марк отвори уста, като видя една дамска чанта, която той веднага позна.
Брадлей я взе, обърна я в ръцете си и вдигна очи към Мак Джил.
— На кого е това? — И когато Марк не отговори, той отвори чантата.
Първото нещо, което видя, беше една карта. Той го погледна остро.
— Какво търсеше мис Перимен тук?
— Тя често идва — каза Марк нехайно. — Ние сме добри приятели. По-добри, отколкото можеш да си представиш. Мисля, че това не трябва да се казва между мъже, но ти си полицай, а аз винаги казвам на полицията истината.
— Вие сте добри приятели, нали? — Гласът на Брадлей беше студен и равен.
Той затвори чантата с щракане.
— По-точно какви приятели сте?
Марк се усмихна.
— Вие сте светски човек… — почна той, но смехът на Брадлей го прекъсна.
— Ти се израждаш, Марк Джил. Преди една година да беше казал, тогава щях да ти повярвам, но сега ти даже си изгубил изкуството да лъжеш! Тази вечер като видя Ли Жозеф, ще му кажа да се върне в „Леди Стерс“ специално, за да чуе това.
Едва четвърт час след като Брадлей излезе, Марк проговори. Седемен се беше измъкнал от стаята още в началото на разговора и когато Тайзър отиде горе да го потърси, намериха стаята му празна.
Марк се разхождаше нагоре-надолу из стаята като лъв в клетка, с ръце в джобовете.
Старецът се беше върнал в „Леди Стерс“ и никой от съгледвачите му не беше докладвал за това.
Изведнъж той се спря и извади часовника.
— Облечи си палтото — каза той бързо.
— Да не искаш да излизаме тази нощ, Марк? — попита треперещият Тайзър.
— Ще дойдеш с мен в „Леди Стерс“. Искам да поговоря с Ли Жозеф.
XXII
Ан Перимен едва се държеше на краката си, когато пристигна в къщи. След като затвори и заключи вратата на стаята си, тя се отпусна на един стол, струваше й се, че ще припадне, но след десет минути почивка това чувство я напусна.
Тя познаваше вече напълно Марк и за пръв път се замисли за ролята, която сама беше играла в незаконната му търговия. Тази мисъл беше ужасна и тя замръзна, като си представи, че може би е отговорна за неизвестни престъпления.
Тя чу почукване на външната врата и стана. Ако е Марк, няма да го пусне да влезе. Няма вече да рискува и утре ще напусне апартамента си.
При повторното почукване, тя излезе в коридора.
— Кой е там? — попита тя и за голямо свое облекчение чу гласа на портиера.
Тя откачи куката и отвори вратата.
— Вашият шофьор, мис. Той иска да знае дали имате нужда още от него.
Тя бе съвсем забравила за шофьора на таксито, което я беше довело и изтича да вземе чантата си. Едва тогава забеляза липсата й. Все пак намери достатъчно пари в спалнята си и ги даде на чакащия портиер.
— Мога ли да поговоря малко с вас, мис?
— Сега ли? — попита тя учудено. — Добре, върнете се после тук.
Когато таксито си отиде, тя въведе портиера в столовата.
— Имам нещо в ума си, мис, за което искам да поговорим — почна той неловко. — Да ви кажа истината, безпокоя се за една работа, която не мога съвсем точно да обясня.
Тя слабо се усмихна.
— Това е много мистериозно, Ричи.
Тя обичаше този стар пенсионер, който, както сам казваше, се беше грижил за къщата повече от двадесет години.
— Мис Финдън вчера пристигна от Шотландия — каза той. — Тя отива в Париж и се е отбила да види дали всичко е в ред.
— Тя е дъщеря на сър Артур Финдън, нали? Жената, която свири на цигулка? — попита Ан.