— Да, мис. Тя е твърде енергична, млада леди, но аз не съм много привързан към нея. Тя намерила, че някой е пипал цигулката й и извадил лъка от кутията. Тя не дойде при мен, отиде при секретаря и тъй като аз имах ключ от апартамента, нещата се стекоха твърде лошо. Работата е там, че ако мълча, ще си имам безпокойства, ако говоря, пак ще бъде лошо.
Тя си спомни свиренето на цигулка и знаеше кой бе свирил и забравил да постави лъка на мястото му.
— Познавате ли мистър Ли Жозеф? — попита тя и той се стресна от прямотата на въпроса.
— Не познавам никого по име — каза той. — Но съм виждал един стар джентълмен да влиза в къщата и мислех, че му е било позволено, защото полицията ми каза да не се занимавам с него.
Той изведнъж се спря, като че ли съобрази, че е казал твърде много.
— Коя полиция — мистър Брадлей? Познавате ли мистър Брадлей?
Той кимна.
— Да, мис, познавам много добре мистър Брадлей. Познавах също брат ви добре.
Тя отвори очи. По непонятна причина тя никога не бе свързвала тази къща с Рони, никога не беше мислила за него като посетител на апартамента на Марк.
— Познавахте Рони — моя брат? — попита тя.
— Много добре, мис — каза Ричи. — Той винаги спеше в апартамента на мистър Марк Джил, когато беше… — той се поколеба. Тя знаеше какво следва и го освободи от смущението му.
— Не знам какво мога да направя за теб, Ричи, освен да поговоря с мистър Мак Джил.
— Не говорете с него, мис — каза човекът бързо. — Ако искате да ми помогнете, обяснете на мистър Брадлей какво е станало. Знам, че той ви е приятел. Естествено, аз не искам да изгубя една добра работа и същевременно не искам да кажа защо позволих на стареца да влезе в етажа на сър Артур — бих могъл да пострадам.
Въпреки загрижеността си, тя се засмя.
— Да, ще говоря с мистър Брадлей, ако го видя — каза тя. — И страшно съжалявам, че сте попаднали в тази история. Мистър Брадлей познаваше ли брат ми?
Тук тя получи втори удар в една и съща вечер.
— Да, мис, мистър Брадлей и мистър Перимен бяха много добри приятели. Като казвам, че бяха много добри приятели, искам да кажа, че мистър Брадлей се държеше приятелски. Те често излизаха заедно вечер. Мистър Брадлей правеше всичко да спаси младия Перимен.
Ричи й остави материал за мислене. Тя все пак не беше толкова поразена от новините. Все по-доволна се чувствуваше от това, че враждата на Брадлей към Рони й беше разказана само, за да я настрои против представителя на закона. Рони, вероятно е жертва на нещастен случай — може би е паднал от лодката, когато е искал да избяга от полицаите.
Тя си спомни заключението на следствието по неговата смърт: убит от неизвестен човек или хора. Тя не бе чела подробностите, но знаеше, че смъртта на Рони беше основно разследвана. Медицинският преглед беше установил безпогрешно, че е убийство.
Тя бе така свикнала да смята Брадлей за убиец, че сега не можеше да намери заместник. Марк? Немислимо и въпреки това тя имаше доказателства за хладнокръвното безсърдечие, с което той се отнасяше към жертвите си. Старият Ли Жозеф знаеше. Сега тя си спомни за разговора, на който беше присъствувала в мрачната стая на „Леди Стерс“ — колебанието му, когато Марк го накара да разкаже историята на убийството, едносричните му отговори.
Тя мислеше за всичко това, когато чу един лек удар по вратата на апартамента си. Това беше сигналът на Марк. Тя изгаси всички лампи и излезе безшумно в хола, напипа куката на вратата и я обърна. Доколкото знаеше, Марк нямаше ключ от апартамента й, но не искаше да се излага на рискове. Подозренията й се оправдаха, защото в този момент тя чу как ключът влезе в бравата и се обърна. Куката не позволи да се отвори вратата и след малко ключът беше изваден. Скоро след това тя чу вратата на апартамента на Марк да се затваря.
Кой уби Рони Перимен? Думите на портиера върнаха този въпрос към живот. За миг той стана най-важното нещо за нея, дори над собственото й чувство за самосъхранение. Тя трябва да узнае. Може би съзнанието, че Брадлей ставаше за нея нещо повече от приятел, увеличаваше така много важността на въпроса.
Изведнъж тя чу глух удар от затваряне на врата. Марк излизаше. Той пак сигнализира на вратата й и тя пак замълча.
Чукането не се повтори и като угаси останалите лампи, тя отиде на прозореца, който гледаше към улицата, след малко видя как той пресече площада, упъти се към Риджънт Стрийт и изчезна.
Тя се помъчи да се увери, че й се спи, обаче напразно. Мъчеше я ужасно любопитство. Обзело я беше непреодолимо желание да узнае истината относно Рони и само един човек можеше да й каже — Ли Жозеф!