Той изглеждаше развеселен и направи опит да защищава невинния характер на контрабандата с наркотици.
— В тази търговия има много пари и се изисква малко компетентност — каза той хладно. — Аз вече я бях организирал, когато Брадлей пое ръководството на Бригадата. Ще са ми нужни години, за да се съвзема, защото сега се е появила и конкуренция.
Тя го погледна поразена.
— Не те ли тревожи мисълта? — попита тя. — Съсипваш живота на толкова хора, убиваш бъдещето на младите, правиш от тях престъпници — днес има дело в Манчестър…
— Не бъди глупава. — Той се усмихна. — Действително, Ан, ти ставаш сантиментална! Та никой човек не може да живее, без да пречи на другите. В деня, в който ти си заминеш, твоят апартамент ще бъде зает от някое семейство, което по-рано е живяло в по-тесен, а техният апартамент, от своя страна, ще бъде взет от друга разрастваща се фамилия. Ако погледнеш надолу, все по тази линия, ще видиш, че твоето пребиваване в това жилище е принудило някой да гние в калта на предградията. Всяко парче плат от облеклото ти е причинило мъка някому, за да бъде направено. Не те ли тревожи това?
Аргументът беше толкова скалъпен, че тя дори не се опита да протестира.
— Не — каза той, като клатеше глава, — единственото нещо, което ме тревожи, е, кой отне търговията ми? Бих могъл да продам връзките си за сто хиляди веднага щом попаднах под окото на полицията. Мислех, че ще ми предложат да продам работата, но агентите ми биват грабвани от Великия Непознат, което значи, че някой се обогатява за сметка на моя ум и индустрия.
Той така се бе вживял в тези проблеми, че тя остана с впечатление, че е дошъл да разисква единствено това.
— Но разпространението на стоката ще ги унищожи. Ти беше страшно полезна за мен, Ан. Не знам какво бих правил без теб.
Тя потрепери от този комплимент. После той откри целта на посещението си.
— Не знам още колко време ще останеш в страната, но преди да заминеш, сигурно е, че те ще се опитат да измъкнат сведения от теб. Има няколко агенти, за които никой не знае нищо, само ти и аз — аз ти се доверих като на никой друг. Ако някой иска информация от теб, искам да ми кажеш кой е.
— Ще остана в Англия още малко — каза тя и той кимна.
— Те знаят това така добре, както и аз. За това дойдох тази сутрин, като рискувах да бъда изгонен. Каза ли на Брадлей? — попита той бързо.
Тя поклати глава.
— Знаех, че не си. Но можеше да кажеш на някой друг. Не знам дали не би било добре да съобщиш на Брадлей. Най-лошото, което може да им се случи, е да ги хванат, а мен не ме е грижа, че ще прекарат остатъка от живота си в Дортмур. По-лошо би било, ако някой се обогатява чрез моята организация.
Той беше странен човек. Нито се срамуваше, нито беше глупаво горд от страшната си търговия. Ако имаше въобще някаква гордост, тя беше само в съзнанието за отлично организираната мрежа от агенции, пръснати надлъж и нашир из държавата.
Изведнъж той промени темата на разговора. Попита за плановете й, като не намекна с нищо нито за сцената в Дома, нито за снощната случка. Едва когато си тръгна, спомена за Ли Жозеф.
— Знам точно какво трябва да очаквам от стария Ли — каза той. — Той се беше продал на полицията още преди да изчезне. Сега е техен човек и ако Брадлей може да събере достатъчно доказателства, аз ще вляза в затвора. Но той се лъже.
— Мислиш, че Ли Жозеф те е предал? — попита тя.
— Предал! — изръмжа Марк. — Разбира се, не! В тази страна има пет хиляди души, които биха ме предали, но никой от тях няма безспорни доказателства.
Същия следобед тя излезе за покупки и в една улица видя Седемен. Той изглеждаше твърде нестабилен на краката си. Всъщност той пееше с пълен глас и зад него вървеше полицай, който го водеше до съседния пост.
Странно беше с какъв слаб ентусиазъм Ан правеше покупките си за Париж. Когато влезеше в някой магазин, не знаеше точно какво иска. Защото, докато умът казваше Париж, сърцето казваше Бразилия и повечето от покупките й отговаряха на втората цел.
Тя беше в един магазин в Оксфорд Стрийт, когато забеляза присъствието на Тайзър. Стори й се, че вече го бе виждала този следобед. Напоследък той не пиеше много, но този път трезвостта му беше очевидна. Той срещна погледа й с мазна усмивка и белите му ръце трескаво почнаха да се търкат една о друга. Той беше нервен както обикновено, защото хвърли бърз поглед зад себе си, като че ли очакваше, че го наблюдават. Тя отново насочи вниманието си към стоките, като изчакваше той да изчезне в навалицата от купувачи. След няколко секунди, за свое учудване, тя го видя до себе си.